Фрида Кало – Няма да те моля

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „disKUSSion” (de)
(бг. дискусия / ЦЕЛУВКА), червило и мастило върху хартия, 2019

 

 

Няма да те моля да ме целуваш.
Нито да ми се извиняваш, когато смятам, че си направил нещо нередно или си
сгрешил.
Нито ще те моля да ме прегръщаш, когато най-много имам нужда
или да ме каниш на вечеря на нашата годишнина.
Няма да те моля да ходим да опознаваме света, да имаме нови преживявания
и още по-малко ще те моля да ме държиш за ръка, когато сме насред града.
Няма да те моля да ми казваш колко съм красива, макар и лъжа да е, нито да
ми пишеш нещо хубаво.
Няма да те моля да се появяваш на вратата ми с роза, както толкова ми
се иска.
Нито ще те моля да ми се обаждаш да ми разказваш как си прекарал нощта,
нито да ми казваш, че ти липсвам.
Няма да те моля да се смееш на смешките ми и да се правиш на палячо, когато
съм тъжна и, разбира се, няма да те моля да подкрепяш решенията ми.
Нито ще те моля да ме изслушваш, когато имам да ти разказвам хиляди истории.
Няма да те моля да правиш каквото и да е, нито даже да останеш с мен завинаги.
Защото, ако трябва да ти се моля, вече не искам нищо.

 

Превод от испански Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Познавам жена която се казва Болки

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „lEARN” (en) (бг. учи! / ПЕЧЕЛИ!), типографска инсталация на стена, дърво, пирони, 2017

 

Познавам жена която се казва Болки
Скромна жена учителка
Познавам жена която се казва Зачатие
Страхотна майка винаги ме разсмива
Познавам жена която се казва Възкресение
Симпатична жена слаба ученичка
Познавам жена която се казва Светилище
Млада непорочна омъжи се за бившия ми

 

No cool is the new cool
Си мисля докато се промъквам
През задните улички към магазина
По пижама под якето
Стърчащи найлонови торбички
от джобовете и нагънато листче
Със списък на най-необходимото
Няма време за глупости, тийнове
Стягайте се

 

Първото нещо
което направихме
беше да свалим
Христовото разпятие
от стената
над леглото ни
По-късно закачихме
на гвоздея Буда
Той не гледа
Затова се усмихва

 

Коя дата сме

Кога ни затвориха в това ежедневие
в календара на делниците и празниците
и ни наложиха ритъма на живот
Кога стана това?
Дали, когато се борихме за почивни дни
в края на седмицата
Или когато се предлагахме целите
за да можем да препитаваме сами
Дали, когато искахме децата ни да имат детство
и да ходят на училище
Или когато жените отсякоха „ние също имаме права,
не само задължения“
Празнувайте казаха почивайте бъдете благодарни
за еди кое си завоевание
Слагайте масата марширувайте в строй
Съберете се днес с близките си
На тази дата не искайте не питайте не се разболявайте
Не се разболявайте никога
Ще ви чакаме утре на поста ви
Кога и как ни впрегнаха така тънко
Да се гордеем че сме герои и лидери да натискаме
надолу другите да следим
с подигравки от типа на „кой е тоя мускетар“
или „много мислиш, циркулирай“
Аз не чакам удобен момент да попитам как се заплаща
труда ми и рекламата която правя
Дори тогава е почти невъзможно
човек да запази честта си почти невъзможно
почти

 

Пет минути преди края
Спираме производството на коли
Спираме производството на пластмаси
Спираме да сечем горите
Спираме да избиваме животни масово
Спираме да се изходим
Спираме да се изповядаме
Съжаляваме за всичко
Сбогом

 

Сред огромните купища
Отпадъци за рециклиране
Заляни от 4G и 5G вълни
Сме се настанили като забучени
Бръмбари в хербария
На Чарлс Дарвин пред екрана
Почти неподвижни
Почти безжизнени
Но още дишащи
Помръдващи
Похапващи
Каквото има в 24 часовия магазин
Спазващи привично поведение
На сложни организми
От доминиращ в природата вид

 

Птичко
Пиле
Птиченце
Нарисувах ти в ръката си гнездо
Птичко
Пиле
Птиченце
Колко пъти се разби в стъклото
Птичко
Пиле
Птиченце
Стаята е пълна с тъмни и светли петна
На слънце ще подреждам твоите пера
А на сянка ще огъвам твоята душа
Птичко
Мисъл моя
Прозорецът отдавна е отворен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Не бих оцеляла с твоята глава днес

by New Social PoetryNo Comments

RASSIM®, Sea Black, 2015.От серията СОЛ, 2020-2009, морска вода върху хартия, 70 х 100 см.

 

Тя каза:
– От сутринта треперя
Телефоните не спират да звънят
Никой не се наема
Вратата е заключена отвътре
Ние сме опънатите нерви
От тук до всички краища на света
Епохалните ластици
Се късат на няколко места
По дължината
Говори ясно!
Иначе вони
Умовете ни са бунища
И вече не побират
Тогава, тя каза:
– Работата ми е да беснея

 

Жрицата на любовта
Стъпва по разбитите тротоари
На бавно сриващия се град
Корените само го крепят
Майката на човешкия род
Бута бебешка количка в калта на съвестта
Дъщерята на истерията
Споменът на отчаянието
Травмата
Която отрича традицията
Престъпника на закона
Секва рутината
Рухва стволът
Тътне земята
С гласовете на мъртвите
Новата цивилизация
Началото
Неразпознатото
Съм аз

 

съществувам ли ако потъна във забрава
ако тялото ми казва да на всяка нежност
но отричам жестоката реалност и
ако кажа не на жестоката реалност имам ли тяло
в миналото ли оставам ако само ме помнят
компресирана във капка кехлибар
ще успея ли мига изпълнен с радост да запазя
и ще имам ли бъдеще ако за нея не разкажа

 

Щастието ми е рилско езеро
Бистро там високо чака
Моето изкачване Окото
Моето изкачване е бавно –
Мъката на моите предци
Дърпа ме надолу споменът
Думата сурова не лети
Рони се скалата на упадъка
Пътят ми е пътя на раздялата
После се замислям вече зная
Щастието ми не го засяга
Щастието ми е рилско езеро
То запълва празното в душата ми
После се замислям така трябва
И тогава казвам сбогом

 

Този курорт е измислица
Тази плажна алея
Широка и озеленена
Със стрелбища, сергии,
сладкарници, пицарии
С рикши, каляски и понита
Този пясък златен, ситен и мек
Тези хотели потънали
в лятна обедна нега
Не е истина
Но има живот зад всичко това:
Шестнадесетгодишни
продавачи на сувенири,
чистачи
готвачи
келнери
Полагащи усилие
И добро настроение
Местни жители бледолики
вземащи всеки ден автобуса
Сутрин в пет
Някои карат и нощни смени
на хляб и вода, за да спестят
Има живот
Приятна почивка драги гости
Нека ви остане задълго
в сърцето и паметта.

 

Жертвоприношения

Китарата ще я подариш
на циганина, който чака отвън
спалния чувал ще дадеш
на брат ми, който мръзне през зимата
тревата ще раздадеш
на другите в бара, които ще те помнят
последните левчета ще пуснеш
в шепата на бабата в подлеза
така ръцете ти ще са свободни
за да подпираш с тях небето
да не рухне отгоре ни

 

Не бих оцеляла с твоята глава днес
Не бих доживяла с висшия ти интелект
Виждаш бедствия в забавен каданс всеки път
в сянката на мисълта ти дебнат хищници
Кажи ми как се живее в постоянен страх
Без апетит без малките неща
Които дават утеха и лична свобода
Не бих могла
Даже знаейки че утре светът ще пропадне
И ще потъне в мрак
Днес се смея с децата си и им вдъхвам кураж
И нека изчезне човешкият род
Щом така му е писано
Но днес съм до теб и ръката ти стискам
Кажи ми кой спасява Спасителя.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Ел Хосе – Феминистична епистола

by New Social PoetryNo Comments

RASSIM®, Автопортрет. Becoming-animal, 2010. фотография, вариращи размери. Фотография: Ивайло Станев

 

Аз съм ранения педал,
аз съм брадатата жена,
момиченцето без кукли,
което поиска да бъде свещеник.

Майката на семейство,
бащата без яйчници,
момченцето с опашките,
най-голямата курва в квартала.

Женската пръдня,
сълзата на мъжкаря,
палача на страха
от космати мишници.

Полата на съпруга,
жената на съпругата ми,
бога на спинозните,
костния мозък на Лорка.

Плача на депортираната душа
без куфарите,
вечната различност,
осъдена на смърт.

Преследваните стъпки,
Огънатата клонка,
гръдта, която пронизват
сочещите пръсти.

Душата на воина,
уморен от битки,
който поиска да е смел,
чувствайки се страхлив.

 

Феминистична епистола

Тя се роди цяла като слънцето
Но се случи така, че светът ѝ заоблачи гласа
и окована на една фалшива красота бе нейната присъда
Да бъде робиня на собственото си съществуване
Едно досие
с жалба и кръвоизлив
ѝ оцвети в лилаво сърцето
Писна й
да живее в свят на кукли
С прегракнал глас
да крещи своята болка на звездите
Защо искате позволение
Искайте го на вашите яйчници
Да не влачат с вас товара
До никъде няма да стигнем
На масата е нужен вашия юмрук
като луната на небето
Ако трябва да убия или да умра ще е в битка
на страната на вещиците
Искам да помисля
Ще ме извиниш
Че в действителност
Не ще да е толкова добър
твоят бог
с тестиси между краката
ако му пречи да признае
че само тя е неговата господарка
Не принцеса, моля, а воин
чиято мисия не е да живее в подчинение.

 

Превод от испански Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X