Вероника Цекова, „disKUSSion” (de)
(бг. дискусия / ЦЕЛУВКА), червило и мастило върху хартия, 2019
Няма да те моля да ме целуваш.
Нито да ми се извиняваш, когато смятам, че си направил нещо нередно или си
сгрешил.
Нито ще те моля да ме прегръщаш, когато най-много имам нужда
или да ме каниш на вечеря на нашата годишнина.
Няма да те моля да ходим да опознаваме света, да имаме нови преживявания
и още по-малко ще те моля да ме държиш за ръка, когато сме насред града.
Няма да те моля да ми казваш колко съм красива, макар и лъжа да е, нито да
ми пишеш нещо хубаво.
Няма да те моля да се появяваш на вратата ми с роза, както толкова ми
се иска.
Нито ще те моля да ми се обаждаш да ми разказваш как си прекарал нощта,
нито да ми казваш, че ти липсвам.
Няма да те моля да се смееш на смешките ми и да се правиш на палячо, когато
съм тъжна и, разбира се, няма да те моля да подкрепяш решенията ми.
Нито ще те моля да ме изслушваш, когато имам да ти разказвам хиляди истории.
Няма да те моля да правиш каквото и да е, нито даже да останеш с мен завинаги.
Защото, ако трябва да ти се моля, вече не искам нищо.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X