Вероника Цекова, „lEARN” (en) (бг. учи! / ПЕЧЕЛИ!), типографска инсталация на стена, дърво, пирони, 2017

 

Познавам жена която се казва Болки
Скромна жена учителка
Познавам жена която се казва Зачатие
Страхотна майка винаги ме разсмива
Познавам жена която се казва Възкресение
Симпатична жена слаба ученичка
Познавам жена която се казва Светилище
Млада непорочна омъжи се за бившия ми

 

No cool is the new cool
Си мисля докато се промъквам
През задните улички към магазина
По пижама под якето
Стърчащи найлонови торбички
от джобовете и нагънато листче
Със списък на най-необходимото
Няма време за глупости, тийнове
Стягайте се

 

Първото нещо
което направихме
беше да свалим
Христовото разпятие
от стената
над леглото ни
По-късно закачихме
на гвоздея Буда
Той не гледа
Затова се усмихва

 

Коя дата сме

Кога ни затвориха в това ежедневие
в календара на делниците и празниците
и ни наложиха ритъма на живот
Кога стана това?
Дали, когато се борихме за почивни дни
в края на седмицата
Или когато се предлагахме целите
за да можем да препитаваме сами
Дали, когато искахме децата ни да имат детство
и да ходят на училище
Или когато жените отсякоха „ние също имаме права,
не само задължения“
Празнувайте казаха почивайте бъдете благодарни
за еди кое си завоевание
Слагайте масата марширувайте в строй
Съберете се днес с близките си
На тази дата не искайте не питайте не се разболявайте
Не се разболявайте никога
Ще ви чакаме утре на поста ви
Кога и как ни впрегнаха така тънко
Да се гордеем че сме герои и лидери да натискаме
надолу другите да следим
с подигравки от типа на „кой е тоя мускетар“
или „много мислиш, циркулирай“
Аз не чакам удобен момент да попитам как се заплаща
труда ми и рекламата която правя
Дори тогава е почти невъзможно
човек да запази честта си почти невъзможно
почти

 

Пет минути преди края
Спираме производството на коли
Спираме производството на пластмаси
Спираме да сечем горите
Спираме да избиваме животни масово
Спираме да се изходим
Спираме да се изповядаме
Съжаляваме за всичко
Сбогом

 

Сред огромните купища
Отпадъци за рециклиране
Заляни от 4G и 5G вълни
Сме се настанили като забучени
Бръмбари в хербария
На Чарлс Дарвин пред екрана
Почти неподвижни
Почти безжизнени
Но още дишащи
Помръдващи
Похапващи
Каквото има в 24 часовия магазин
Спазващи привично поведение
На сложни организми
От доминиращ в природата вид

 

Птичко
Пиле
Птиченце
Нарисувах ти в ръката си гнездо
Птичко
Пиле
Птиченце
Колко пъти се разби в стъклото
Птичко
Пиле
Птиченце
Стаята е пълна с тъмни и светли петна
На слънце ще подреждам твоите пера
А на сянка ще огъвам твоята душа
Птичко
Мисъл моя
Прозорецът отдавна е отворен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.