Златомир Златанов – Сгрешена корупция

Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл.,  95/210 см, 2018

 

 

Корупцията е гигантската хетеротопия, която поглъща публичния живот без да е в състояние да го изплюе обратно. А трябва. Абсолютната корупция е абсолютна липса на стил.
Това ни тормози, естетическата й неиздържаност, неестетиката на корупцията.
Това се получава, когато се надвишат 20 процента – какво? Спомняме си как започна, от мистър 10 процента.
Ескалацията не е изгодна на никого. Това е корумпиране на самата корупция.
От невнесените 700 милиона на хазартния бос се разбра, че 67 от тях са отишли където трябва. Това е 20 процента. Очевидно е било поискано още и инсталацията е гръмнала.
Двойно – да, но не и тройно, казваше Марангозов на тези, които му строяха къщата. Все пак той е западен човек.
В нормалната корупционна държава процентът не се надхвърля. Нито се премахва, защото би настъпил пълен ред, тоест ентропия.
Тук прекаляват. Дори подхвърлят гадни подмятания за обратната страна на тези проценти – 80 процента боклук, лош материал, мизерия и страдание, без да схванат пропорцията за спазване, която се знае още от първия кмет на Атина Анит до Ницше и Парето.
Можеха да седнат, които и да са те, и да се разберат за нещо като неписан закон, нали всичките им са такива – не повече от 20 процента.
А те се кълнат, че не са взели нищо и това е извънредното на наглостта.
Извънредното положение е точно това – хидрената корупция – но те я търсят на друго място.
Извънредното положение е етническият Доган, но те го търсят другаде.
Извънредното положение са всички тези интерпретации, които се състоят от интерпретации, оттам перспективизъм без перспектива.
Сега за тези милиарди европейска помощ, които пристигат като месианизъм без да са дошли. Вземете си точния процент, гадове, ако трябва извикайте Мария Габриел да го изчисли. Дайте шанс на корупцията да получи стил.
Казват, че ние сме били пасивни. Напротив, в това е нашата сила да издържим мръсотията на света, да не влезем в мръсните игри, за които няма изнамерен правилен алгоритъм.
Ако за една интерпретация се разбере как действа, тя вече не е интерпретация.
Ако бог бъде разбран, той вече не е бог.
Ако алгоритъмът на корупция се схване, тя вече не е корупция, а тривиална кражба, 20 процента извънредност.
Но като всички идиоти те гонят стоте процента аутизъм.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X