Вероника Цекова, „ZukunftSAUssichten” (de) (бг. перспективи/изгледи за бъдещето / СВИНЯ), дигитална графика, 2020

 

Тези единични красиви скали, издигащи се от морето, са вкаменени вулканични гърла на in-existent  гео-травма.

Изчезналият древен океан Тетида също е in-existent, но той е форсирал Индия от южното полукълбо на север и резултатът от сблъсъка е евроазиатският материк с пространна планинска верига по цялото протежение.

Продуктивното несъзнавано няма субект.

Примерно, вече се знае, че след 200 милиона години Африка по същия начин на субдукция (подплъзване между океанска и земна кора) ще се сблъска с Европа.

Също като океана Тетида Средиземно море, люлката на цивилизацията, ще изчезне.

Лицата на континентите са екзистенция на нещо, което е престанало да има екзистенция, но фактически ги е причинило.

Ако in-existent изчезне от дадено място, ще се появи на друго или ще се върне на същото място, за да го подсети за онтологическата му нестабилност

В случая Германия и Франция ще станат планински страни, Британия ще се отмести към северния полюс и кралицата вероятно ще морфира в ескимос, а някоя госпожа Меркел в Брунхилде или Кримхилде по избор.

Орбан ще прекоси унгаро-финската си фантазия за концлагерна идентичност.

Крим ще се присъедини към източна Сахара.

На мястото на Балканите ще се издигне огромен планински масив, на чийто ледников уейстленд мумифицирани зомбита ще се имплиментират в титулатурата на пропусната среща с Реалното.

Да мислим контингентното приютява възможността за нашето собствено не-битие.

Какви македонци, какви българи, какви исторически екзистенции? Зайците пресмятат ли колко лисици ще се появят напролет?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.