Ния Пушкарова, fingerprint, 29×21 cm, print
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Сляпата пророчица е на сцената. Белият конник се спуска отгоре.
ПРОРОЧИЦАТА: Кой си ти, приятелю?
БЕЛИЯТ КОННИК: Збигнев Бжежински.
ПРОРОЧИЦАТА: Днес не приемам чужденци, Збигнев. Ти от къде си?
БЕЛИЯТ КОННИК: От Арморика.
ПРОРОЧИЦАТА: Арморика? От Северна или Южна?
БЕЛИЯТ КОННИК: Северна.
ПРОРОЧИЦАТА: Носиш ли ми бучка захар?
БЕЛИЯТ КОННИК: Захарта ти е свършила? Настъпи ли вече кризата за захар?
ПРОРОЧИЦАТА: О, няма криза, не. Само имаме проблем със захарта, но ще го решим. Що се отнася до мен, аз предсказвам бъдещето с бучка захар, Збигнев. Трябваше да я сложиш под възглавницата си и да спиш така три нощи с нея.
БЕЛИЯТ КОННИК: Не нося захар.
ПРОРОЧИЦАТА: А саксийно цвете?
БЕЛИЯТ КОННИК: Не нося и саксийно цвете.
ПРОРОЧИЦАТА: Е, добре. Само лоши новини ли ми носиш? Дай ми този времеуред!
Белият конник сваля часовника си, който изведнъж попада в ръцете на Пророчицата.
ПРОРОЧИЦАТА: Времеуредът ти е счупен. Показва само една минута до полунощ.
БЕЛИЯТ КОННИК: Тази минута е специална. Остава една минута до края на света.
ПРОРОЧИЦАТА: Времеуредът ти не е наред, Збигнев. Върви да го занесеш на ремонт.
БЕЛИЯТ КОННИК: Този часовник е символичен.
ПРОРОЧИЦАТА: Е, кое не е символично? Досега не е намерен подходящ времеуред за края на света, понеже няма място, където да бъде поставен. Някой извън този свят ще трябва да поддържа това време. Но ние не можем да протегнем ръцете си в отвъдното, Збигнев, защото пространството е изкривено. Ние измерваме времето на други светове, а те пък измерват нашето, и никой не знае какво измерва.
БЕЛИЯТ КОННИК: Как да вярвам на ушите си? Та тя говори за изкривеното пространство! ПРОРОЧИЦАТА: Изкривено пространство, точно така! В противен случай как би могъл да долетиш на гърба на малкото си конче дотук? Честно да ти кажа, произходът ти не е от Арморика, Збигнев! Виждам едно друго място, доста изкривено, между две велики държави.
БЕЛИЯТ КОННИК: Моята родна Полша!
ПРОРОЧИЦАТА: Виждам дядо ти ей там. Той сади картофи на полето. Но ми изглежда превит, защото няма кой да му помогне с картофите. Чувам гласа му: „Збигнев! Збигнев!“
БЕЛИЯТ КОННИК: Дядо!
ПРОРОЧИЦАТА: Збигнев! Виждам мечката да играе танца на мечешките лапи в Полша. Голяма мечка, голямо нещо.
БЕЛИЯТ КОННИК: Сибирска ли е мечката?
ПРОРОЧИЦАТА: Не зная, не зная. Дядо ти не казва каква е мечката, но тя е отъпкала полето му, не позволява да извади картофите. А всеки път, когато мечка започне да играе мечи танц в Полша, това ще се пренесе и в съседския двор и ще преобърне всичко с главата надолу и там.
БЕЛИЯТ КОННИК: Това си го знаех. Балканите са най-странното място, на което съм стъпвал. Тук е невъзможно да се правят рационални прогнози.
ПРОРОЧИЦАТА: Балканите, Збигнев, са моя грижа, а ти си отговорен за Арморика.
БЕЛИЯТ КОННИК: Арморика е символът на свободния свят.
ПРОРОЧИЦАТА: Е, тоя е символът, един символ, но е просто символ. Твоят времеуред също е символ. По-добре действай и промени символите си, Збигнев, тъй като те вече не вършат работа.
БЕЛИЯТ КОННИК: Не бих го направил за нищо на света. С помощта на тези символи аз предсказах падането на комунизма в Източна Аврора.
ПРОРОЧИЦАТА: Източна Аврора? Да не си мислиш, че това е някаква улица в Ню Йорк, а?
БЕЛИЯТ КОННИК: Знаеш много добре каква Аврора имам предвид.
ПРОРОЧИЦАТА: Ние тук, на Балканите, не сме се цанили за никаква Аврора; ей това мога да ти кажа. Нито Източна, нито Северна, нито Южна.
БЕЛИЯТ КОННИК: И при все това сте комунистическа държава. Скоро с комунизма тук всичко ще е приключило.
ПРОРОЧИЦАТА: Позна, Збигнев, но позна само наполовина. Защото комунизмът тук никога няма да приключи изцяло. Той само ще промени своите символи. Комунизмът ще се върне отново, ще се завърне отново; ще се завърне на бял кон и първо в родната ти Полша.
БЕЛИЯТ КОННИК: Това е невъзможно.
ПРОРОЧИЦАТА: Такова си е мястото, Збигнев. Мястото е изкривено, то е изкривено в една черна дупка, а комунизмът няма къде да избяга.
БЕЛИЯТ КОННИК: Тя иска да каже, че комунизмът има автохтонен произход?!
ПРОРОЧИЦАТА: Ние всички сме автохтонни, Збигнев. дядо ти е автохтонен, баща ти е автохтонен, ти си автохтонен.
Чува се пръхтене на кон.
ПРОРОЧИЦАТА: Защо се мъчи малкото ти черно конче, Збигнев?
БЕЛИЯТ КОННИК: Не е черно, малкото ми конче е бяло.
ПРОРОЧИЦАТА: Бяло, казваш. Да видим дали е бяло това твое бяло малко конче!
Пророчицата изважда чаша и отива до малкия кон, на чиято муцуна има чучур. Пророчицата поставя чашата и отвъртва чучура. Отпива от чашата.
ПРОРОЧИЦАТА: Наистина, това е „Бяло конче“! Оригинален „Бял кон“! От коя реколта е твоят „Бял кон“, Збигнев?
БЕЛИЯТ КОННИК: На дванадесет години е.
ПРОРОЧИЦАТА: Така, така, много харесвам дванадесетгодишния „Бял кон“.
Чуват се викове. Белият конник се издига в небето.
ПРОРОЧИЦАТА: Збигнев! Чакай, Збигнев! Не съм приключила. Защо затвори чучура, армориканецо?
Влиза селянинът.
Откъсът от предстоящата да излезе от печат книга Златомир Златанов. Събрани пиеси, София: Black Flamingo Publishing, 2021 се публикува с любезното съгласие на издателството (б. р.)
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X