Владимир Сабоурин – Към едно In Memoriam

НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ

Венцислав Арнаудов, Юмрукът, 2018

 

Този текст е предизвикан от некролога на Владимир Трендафилов, публикуван във в. „Капитал“ от 15 май 2019 г., чийто автор е Бойко Пенчев.

Нямам отношение към покойния Владимир Трендафилов, доколкото пътищата ни не се пресякоха в литературното поле нито веднъж през сравнително дългото ни съзнателно съвременничество.

Странно е наистина, че това не се случи през горещите ’90, когато всички пътища се пресичаха във в. „Литературен вестник“, където и двамата публикувахме. Но е факт, че не се срещнахме никъде в литературата или литературния бит, без да има причина да се избягваме.

Трендафилов не е бил мой преподавател, не съм имал пресечни точки нито с академичните му и литературнокритически занимания, нито с преводите му на поезия. Особено последното е конфузна празнина.

Правя този каталог на собствените си липси и празнини, следвайки литературноисторическата изчерпателност на некролога, който не се задоволява с жанровия екзистенц-минимум на траурното слово.

На фона на тази изчерпателност с поглед към литературната история назад и напред странно впечатление правят две оставени празни места.

Първото е ролята на Трендафилов като основен вътрешноакадемичен критик на „четворката“ в „Литературен вестник“, към която спада авторът на некролога. В. Трендафилов пръв атакува персонално лицата, които години по-късно потвърдиха ранната му диагноза. Едно от тези лица е авторът на некролога.

Второто празно място е въпросът за агентурната принадлежност, чието спестяване не е само въпрос на жанрова конвенция, а касае много по-дълбинни структури на историческия компромис, наречен Мирен преход.

Да се прехвърлят помирителни ръце над гробовете на Мирния преход е проява на лош вкус. Да се използва думата „вечност“ за литературноисторически манипулации под формата на траурно слово също.

16.05.2019
София

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Венцислав Арнаудов – Момиче и жена

Борислав Янев, Портрет, 150х100см.

 

момичето откъсва от цветята
жената спи сред черните череши
момичето със шепи пие от водата
жената от косите си се дави
момичето от виното опитва
жената вените си от лози изпъва
момичето обича да го гледат
жената с устни кладенци копае
момичето погачата отчупва
жената житото запалено омесва
момичето със любовта се люби
жената мъртва се отдава на вика си
момичето живее
а жената знае

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Христина Панджаридис – Автобиография

Борислав Янев, Пирамида, 115х125см.

 

Смехът ми е къща за ремонт
ела да поживееш
за да има кого да ухажват пердетата
и цветята да цъфнат по-рано
не ми дължиш наем
не ми носи препоръки
нацепи дърва на двора
запуши дупките под вратата
и да се замеряме
с целувки край огъня

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Славея Горанова – Основната клетка на социума

Борислав Янев, Стола, 21х29см., молив

 

Основната клетка на социума
(изграждаща, основополагаща,
неизменна и незаменима) –
двойката –
е фалшива –
парадоксално тя,
когато е истинска,
е затворена в себе си:
от любов загърбваме всички
освен другия –
в очите ти виждам себе си,
само себе си виждаш в моите.
Затова от обществото
интровертните двойки
сме признати за клетки,
но ракови.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Ружа Велчева – Болка

Борислав Янев, Портрет на Дафи, 21х29см.

 

Господи,
колко болезнен
е пътят през пустинята
от моето тяло
до твоето тяло…

Там,
някъде по средата,
тлее огънят.

Ключът – изгубен.
Забравен – езикът.

Магията – погребана
в пясъка,
изтичащ между пръстите…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Мариян Гоцев – Само

Борислав Янев, В храма, 50х70см., молив

 
Само
Ти, Господи
Ме слушаш вечно
Докато рисуваш
На стената ми
Сенките на клони
С изящна точност
Квадрилион фотона
На квадратен милиметър в секунда

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Манол Глишев – Само влюбените оцеляват

Борислав Янев, Етюд, 1610х100см.

 

танжер не е чак толкова далече
и кой ни знае може там да свърши всичко
там да избягаме от лъжата за значимост
там всичко да почне отново
да подхванем нова колекция книги и музика
там да нарисуваш няколко изгрева и залеза
или каквото ти хрумне
там да си пушим фасовете на брега
там да се смеем

това за бягството в танжер е утешителна мисъл
признавам тя ми дава кураж
може би и на тебе
може заради това бягство в танжер
никъде да не избягаме
може да си кажем j’y suis et j’y reste
може залезите изгревите и моретата
да са на бетонен фон
може тук да отгледаме деца и кучета
върху руините и боклука
може да им покажем
че изгорялата гума от теца сутрин
ухае на победа
може тук да видим нови цветя и дървета
може всичко но ти само
се дръж здраво за мене

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Людмил Димитров – Любовта

Борислав Янев, Игра, 115х125см.

 

Любовта
не ти е потен пехливанин
да го сбориш на мегдана
и да му стъпиш на шията

Шапка невидимка е любовта
тука има тука нема е
А фани я ако можеш

Любовта
не ти е верно дворно куче
да го вържеш с верига
да ти пази спокойствието

Горско пиле е любовта
пее пее па млъкне
Та ти пръсне душицата

Любовта
не ти е пълна тенджера
да си напълниш корема
и да му легнеш на сянка

Захарен памук е любовта
лапнеш нещо глътнеш нищо
И все гладен ходиш

Любовта
не ти е бистра водица
да си умиеш краката
в неделя пред черква

Тъмно вино е любовта
още не си го опитал
А все едно си пиян

Любовта
не ти е бакалски тефтерин
да си пишеш и дращиш
вересията

Бела книга е любовта
по нея с бели букви пише

И нищо не се чете

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Екатерина Капрова – Нети

Борислав Янев, Килим, 160х100см.

 

Загърната във кожено палто
Тя спореше за някакви поети.
Напудрена, с гримирано око
Флиртуваше със Байрон и Канети.
Поглеждаше над чашата с кафе
Подрънкваше със гривни и с монети
Светът около нея онемял
По-бавно се въртеше.
Цвете.
Затъкнато над лявото ухо,
Остатък от среднощните букети.
И очила със липсващо стъкло
И станиолен пръстен и фуркети…
Кокетничи във кожено палто
През август лудата клошарка Нети.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Гергана Христова – Навън ме хвана за ръка

Борислав Янев, Двойка, 150х100см.

 

Навън ме хвана за ръка,
целуна ме и тъй доказа,
че любовта, моята,
цялата е твоя.

В мрежата излезе снимка
на таз любов…
И светът, целият, ти завидя
Заваляха сто харесвания.

На вечеря, гледа новините…
Времето обсъдихме…
Ти заспа с телефон в ръка.
Аз заспах сама.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X