Ивайло Божинов, Rodopi 1
Мислите ми притъмняват.
Далечен гръм
изстрелва своя залп
във чест на бурята.
А аз съм равнина,
която диша,
сгъстеният озон на моите тревоги.
Минутата-екстракт от дестилация
на черен цвят
отмерва времето със мъка,
просмукана съм със парфюма и..
И чакам безоблачното време.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X