Гордан Изметов – Плитчините

Слав Недев, Пасаж. 2022, 75 х 100 cm, маслени бои, платно

 

плитчините
са с дъно
дълбините
с изплуване…

 

кратък
за украса
е животът
а голотата удължава…

 

понякога
песента на живота започва
с куплет от предсмъртно писмо…

 

любов
и за тези
над които
звездите блестят в ярко студено…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Венелин Бараков – Егейско море

Слав Недев, Останки покой, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

 

вълните му
изхвърлят на брега
митове за
богове и герои
с теб седим
сгушени на пясъка
и слушаме

разказ след разказ

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Александър Хикс – Други липи

Слав Недев, Yogurt in the Sky, 72

 

аз съм
окото на червея
и съзерцавам стомаха
на рибата която
се пържи
в тигана

всеки момент очаквам да се
пръсна

вълнуващо
нали

 

потъване

по гръб
с разперени ръце
в легло от тишина
треви
и макове
затворени очи
целувани от слънцето

оранжев мрак
завръщане към бъдното

 

наесен листата умират
сънуват последно своята пролет
любовта на дъжда
горделивия вятър
смеха на пчелите
прохладните нощи

сега са старици
очакват смъртта си

 

летисия

нищо лично
летисия
въпрос на късмет

нощта е беззъба скитница
свита в ъгъла
с бутилка в ръка

твоята нощ

денят е мършава хрътка
с хлътнали хълбоци
и безумни очи

познаваш го
нали

хайде тръгвай летисия
нищо лично
просто късмет

 

други липи

когато си тръгваш
не забравяй чадъра

с него откачих
шалчето ти от липата
помниш ли

сега те очакват
други липи

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Живка Балтаджиева – Стихотворение от някога

Слав Недев, Съзерцание. 2022, 90 х 90 cm, маслени бои, платно

 

И да можех
с трудно дишащите устни на самата златна рибка
да ви пиша,
да ви видя някъде щастливи,
да вървя към вас и да повтарям
не урок, не обещанието изпълнимо, не ласкателствата,
мерени три пъти, след това едва кроени.
И животът, ако ний не му приготвяме тигана,
има още да ни изповяда. О,
да можех да ви пиша,
със задавените устни на самата златна рибка
да ви пиша,
със самите ви сърца отблъскани да пиша,
не със тоя молив, не с перото,
не с натрапчивото аз
на пишеща
машинка.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Евгени Петров – Разтръскай това дърво

Слав Недев, Yogurt in the Sky, 72

 

Как се справяш с това всичкото, което не е твое

Цяла зима се изхранвате под булевардите
Не ще ви вардят газени лампи, а тополите на духовете
Високи пшенични пазви раздират житницата се олюлява натровена
Стряскате с бомби зърната?! А те, малките, кълнят на воля – не там, на друга планета и други залези ги люлеят и в юни никнат, който беше

Как се справяш, като едва успяваш да го удържаш

 

Разтръскай това дърво

Залепените камуфлажни листа ще окапят
Дали голи клони ще те посрещнат, виещи вечер на силния вятър
брулени, млади и стари, първескини или костеливи пръсти склопени в молитва да дойде зимата в края
Дали ще те намери отрупано с плод, под крехки листа полюшващо сочни натежали гранки от песни и танци по стадиони и в зали брокатни
Дали ще бъде млада фиданка напролет дъхаща в цвят на градина на земните радости и гълчава с жужащи, понесли отрупани кошници, събиращи мед жилотворни
или малки писукащи в топло гнездо
когато лъчите примират лениво от сладост, полегнали в гъстата шума
шушулки току що тръгнали да се пълнят цял юли, за да станат горчица през август и семената в края на другия месец да издуят кожен ръкав от картини живопис и звучни аромати
Дали ще се окажеш пред онова дърво, с увита змия вместо кора и в деня на гнева властна ръка решително да отрежда човешката земна злочеста съдба
Дали ще си там някъде в центъра на дивия залез и ще виси на здрав як клон силует с краката нагоре и пушечни дула ще сочат облаци в хор
Или в тези невиждани преди това градове на твоите братя, за кратко време няколко поколения един подир друг родили се в мир след последния глад и мор, докато небето от изток не почерниха бомби
там всеки клон в двор и градина стене отчупен или изкормен
под стрехи опожарени скърцат зъби озлочестени
Дали ще свърши, моя градино, длан на земя, все през ограда изничаш и няма и няма кой венци да окичи, ликува под знака на справедливост една.
Затова, казвам, когато застанеш пред дървото и го смело разтърсиш, за да олетят маскировъчните листа
от всекиму погледа ще зависи коя картина как и кога ще съзре на щита на вихрогонеца.

 

Хуманно

В света на победилото зло
седмици вече поред момчета и момичета тайно и полека свели глави над монитори брояха и набираха на ръка данни
след хакването на изкуствения интелект приучен да улавя проявите на словото.
Паролите на всички акаунти трябваше да се сменят с не по-кратки от нечетен брой символи над 19, кодът да е положително словосъчетание редом с конвенционални цифри и знаци в непоредна комбинация, задала формула със знак плюс.
По-комплицираните операции, отделили положителните заряди в отрицателните или нищожни множества се предаваха за разработка на спецотряди от дългомесечно обучавани парашутисти.
Летоброенето беше преустановено след като в сезоните надделя един.
Проявленията на доброто и радостното се унифицираха и спихваха, а тези на рушащите сили се деляха несметно дисперсирани.
Болката премина в усещане на клетъчно ниво – много малки болки от много страни. Неовладяването им беше успешно. Отлагането на смъртта зададе трайно обживяване на болката в безчетното й обновление до степен нестигаща до крайност.
Командосите преминаваха през заразени с манипулации зони и обезвреждаха мини, останали от последната война на смислите. Оттам се отделяха дълги словесни редици, съхранили словото на отците от генезиса, останало най-скъпата криптовалута, копана от спецминьорите.
Ходенето по подвижни пясъци и по вода не беше чудо или по-скоро чудото се беше банализирало, въпреки че след отмирането на продължилата хилядолетия епоха на плътското, видовете се бяха олекотили – формула, улесняваща проникването на разпространилото се обезсмисляне.
Словото не идваше, но нямаше как да напусне. Светът, сътворен от него, изгубил основанията се луташе.
Тогава словесата се раздробиха до безкрай, за да неутрализират болките. После започнаха да запълват вече отворилите се като кратери кухини, пълни с изкривени отражения на истини и да пускат животворящите извори. Малки стихотворения, не повече.
Нямаше кой да говори за трупането на вини, за получаването на награда посредством наказване и налагането на наказание за награда.
И биде утро.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Мариян Гоцев – Коледна вечер

Слав Недев, Yogurt in the Sky, 68

 

 

Кармата на чашата

това сено има цвят на сено
самолетът навлиза в слънцето
лежа на пътя, по който никой минава
на предела между нищо и всичко
мракът навън е плътен и чист

 

Трупът на мишката е китайски знак

Гледам в нищото
Ароматът на чая
Идва до мен

Да си тръгвам ли, ма
Момичето, което не искам
Гледа ласкаво

 

От къде е тази шапка
Този ваш цилиндър
Много елегантен
И прекрасен стил

Ех да имах като вашия
За да ме пита всеки
Случаен минувач:

От къде е тази шапка
Този ваш цилиндър
Много елегантен
И прекрасен стил

 

Английска кабаретна песничка

когато слънцето се залюлее
не отклонявай поглед
полети
като върху огледало
върви с приплъзване
магмата е злато
за колбичките в ретината
си приличат
магмата на разстояние
топли
повеят разхлажда
ти не си
неумолима предвидимост
ти не си
Човекът слънце

 

Коледна вечер

Слънцето на скара ще притоплим
С греяно вино
И свежо заклано прасе
Светлина и топлина

купчината дрехи до прозореца
прилича на спокоен човек
котка под лимоновото дърво

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Луиз Глюк – Мъката на Цирцея

Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 4. 2009, 120 х 150 cm, маслени бои, платно

 

Мит за привързаност

Когато Ха̀дес разбрал,
че обича това момиче
за нея създал дубликат на цялата земя,
точно същата, до последна полянка,
само добавил брачно легло.
Всичко същото, даже слънчева светлина,
защото трудно ще бъде за младо момиче
да премине бързо от ярко огрявания свят
в пълната тъмнина.
Постепенно, помислил,
ще си прибавя нощта,
първо както сенките
от пърхащи листа.
После луна, после звезди.
После нито луна, нито звезди.
Ще остави Персефо̀на да свиква с това.
В края на краищата, мислел си,
ще привикне.
Дубликат на земята
и ще има любов в добавка.
А нима всички не искат любов?
Търпеливо той чакал дълги години
и строил този свят, наблюдавал
Персефо̀на как тича по поляната
Персефо̀на как поглъща ароматите
как обожава да изпробва всичко на вкус.
Трябва й само апетит, мислел си,
за да има всичко.
Нима не иска всеки
да усеща през нощта
тялото любимо като компас или звезда,
да чува тихото дихание, което казва:
„Жив съм!” и
ти си жив тогава, щом си ме чул,
и ти си тук със мене.
И ако във съня единият неволно се обърне,
обръща се и другият –
това е чувствал
господарят на тъмата,
преглеждайки света,
създаден тук за Персефо̀на.
Дори не му минавало през ум
че вече няма аромати,
със сигурност тук вече няма никаква храна.
Чувство за вина и ужас?
Страх от сексуални ласки?
Не можел той да си представи;
любовникът не си представя никога това.
Мечтаел и не можел да реши как да нарече
това противно място.
Първо: „Новият ад”.
После: „Райската градина”.
Решил накрая да го кръсти
„Персефо̀нината девственост”.
Мека светлина се спуска
над ливадата
и над брачното им ложе. Взел я
във обятията си.
Искал да й каже: ” Аз те обичам
и с нищо няма да ти навредя!”
но си помислил
как безсрамно лъже и накрая казал:
„Ти си мъртва, нищо няма да те нарани!”,
по-обещаващо начало му се струвало –
а и по-истинско.

 

Мъката на Цирцея

Накрая известих за себе си
жена ти, както богиня
би го сторила във собствен дом
в Ита̀ка, глас
без тяло: и тя
внезапно се откъсна
от тъкачния си стан,
главата й се завъртя
надясно и наляво
макар и безнадеждно, разбира се,
да проследи звука до който и да е
по-обективен източник: съмнявам се
че тя ще се завърне да тъче
с това, което вече знае. Видиш
ли я пак така объркана, кажи й ти за нас! –
ето как една богиня се сбогува:
ако аз съм в главата й винаги
то ще бъда в живота ви завинаги.

 

Превод от английски Илеана Стоянова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Кристиян Герчев – Задушница

Слав Недев, Останки натюрморт, 1995, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

 

От единия дядо взех хубавия мустак
От другия
Големия нос
От двамата дано
Съм взел и малко от благото
И силата мъжката
Те нищо не взеха
И си тръгнаха
Преливам от виното
И двамата много го обичаха
Обичаха
И внуците си

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Ева Горчева – Светът е мъртъв лунапарк

Слав Недев, Biotope 18.1

 

с часове наблюдавам
олющените последни етажи
на блока отсреща
като петнисти мъртви коне
с гриви от антени и кабели
някогашните прозорци
са очите им без ябълки –
пещери в които има стълбища и тавани
може би е имало хора и вещи
конете са били живи
и самоубийци са се хвърляли от тях
но сега и това не се случва
този блок е мъртъв дори за смъртта
целият квартал е мъртъв
и градът не е убежище
тролеите
метрото
небостъргачите на изхода на София
всичко стърже
стърже
стърже
износва се или се разпада
под това капещо небе –
похлупак над главите ни
за да гнием и да не мирише толкова
все пак космосът не заслужава това
тези неща са верни в дните
в които те няма

 

защо си тъжна – пита детето
такива въпроси не се задават
на непознати – казва майката
взима торбите и си тръгват
жената зад касата си мисли:
защо съм тъжна
защо съм тъжна
после си спомня че такива въпроси
не се задават на непознати

 

намирам се пред ресторант
мъж около шейсетте
бърка в близките кофи за боклук
черни чували плющят от вятъра
вади от джоба на зимното яке
няколко намотани найлонови торби
и започва да пресипва храна от контейнера която тече
затова слага пълната торба във втора торба
втората в трета
и тръгва
без да оставя мокри следи след себе си
сега как ще разбера къде е отишъл
ужасявам се от отдалечаването му
но най-вече от лицето му –
прилича на татко
но с хлътнали бузи
без чиста риза
и без да ми каже „моето момиченце“
наблюдавам как се скрива зад ъгъла
човек ти прилича на друг човек
най-вече когато се страхуваш много
или обичаш много
а понякога и двете
тогава тичаш да прегърнеш непознатия
и това никак не е странно

 

обядвам в слънчев ден навън
сама сред есен и сред хора
сама със супата от леща с морковите и лука
които някой е отгледал и приготвил
и такава е ролята сега
на всички във живота ми –
присъстват колкото да преживявам
забравям даже кого обичам
не мисля за клишетата:
за красивата му коса
ръце
цигара и така нататък
защото за каквото и да си помисля
щом е негово ще е красиво
просто седя
обядвам сама
и времето е хубаво
небето е най-упоритата ми мисъл
и това е толкова достатъчно
че нямам нужда да се влюбвам повече

поне докато приключа със обяда

 

светът е мъртъв лунапарк
светлините му угасват една след друга
и нищо не може да се направи
какво значение има
че денят се издува като платноходка
по повърхността на лятото
какво значение има сладостта на черешите
когато костилките напускат устата
както всичко напуска всичко
понякога ми се струва
че нещата са наред и дори са красиви
като онези пеперуди
на канарските острови –
кацаха по ръцете на туристите
чак до сърцето
или като влюбените които оправдават света
и правят деца
рядко ми се случват такива проблясъци
но ги има
ето например в момента:
с теб навлизаме в каймака на небето
единадесет хиляди метра над земята
температурата извън самолета е
минус петдесет и пет градуса
и съществуваме заедно в тези условия
гледаме облаците отвътре
говорим как ще си направим пуканки
веднага щом се приберем у дома
отдавна не пиша любовни стихотворения
какво значение имат те когато
светът е мъртъв лунапарк, скъпи
но държа да ти кажа
че въртележката в гърдите ми
все още работи

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Христо Мартинов – Заедно на алеята под вас

Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 6. 2011, 110 х 150 cm, маслени бои, платно

 

Писал съм стихове за това
как нямам пари, за да те водя
в различни държави, но мога
да заявя, че не парите са знакова
причина, за да бъда тъжен,
а това, че не бяхме заедно.
Дъждът навън е много по-приятен,
когато сте две събрани в едно.
В момента съм щастлив,
не от сума или някой екзотична дестинация,
а да те гледам колко си красива
и да вървим по прашната улица.
Минавах по нея след като се скарахме
и ми правеше впечатление счупения тротоар,
а сега ми се струва като булевард в Париж,
който между другото за мен е тук
и навсякъде, където сме заедно.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138