Петър Пейчев-Щурмана – Порт О /на Лора/

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Begemoth and Hela

 

Чакам те – под стълбите Потьомкинови – О, велики Айзенщайн / в Началото на първото ни пътешествие/ Нося дрехите приятелски – рефлуксът го смалява – / бушлати черни, черните пуловери, шапка финикийска / с ливански кедър на челото. / Откъде ще дойдеш? От скръбните цигулки в пещерата на Пасажа или пурпурната Молдованка? / Ти си Белла, Белла, Белла – ще пърхам като чижик в твоите ръце. / Водка, Водка, вобла – плува тя във вестник с откъснати хриле / Отмаляли от любов ще поръчаме линейка за трояк – ще ни остави във нозете на дук де Ришельо – О Нощи / с аромат на шипър и тройной – ще те науча да заглаждаш острие на кожена подметка, а също и отвертка/ да пиеш “северно сияние“ – шампанско със 99 спирт процентов / да удряш късо между очите – пристанът не е вълшебната гора със животни кротки / но ако миналото не ще се случи – и не ще научиш нищо ново – остани с дъхът на акация и бъз / – със шарката на пантера горска Остани.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Николай Савов – Порокът на надеждата

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Stanislav’s waterfals 3

 

Надеждата е загубено време
пред екрана на блуждаещото несъзнание,
изгубило досег с реалността,
минувача, който тайно си представя
забелязани лица,
случайни хора от улицата,
с които сключват ръце
във вечността на някоя следобедна пейка,
въпроса за честта,
за героизъм и дългове,
игра на победители и победени
в цинични измерения,
крепи се на надеждата
за живот отвъд тях
и въображаемата бариера
да го преследваш,
герой от епос
за някой (не)обикновен работник,
някъде,
горделиво тегли сам ярема
на безмислени времена
и чувства се онеправдан,
но някой трябва да го забележи
за неговите 15 минути слава
между рекламния блок, халюцинации,
алчност, прах и плява,
нищо не прозира
зад тъмносините прозорци
на новите бизнес-сгради,
като кули-огледала,
излезли от кошмари,
куклен театър на бюрократи
с фабрични номера,
и там някои се надяват,
докато пръст над тях поклаща
часовник присмехулен,
контрол като от книгата
на Оруел,
и безумието
поддържа страха ни
да не се разпадне безумието,
а ние с тебе се чудиме
защо дивите гори си отиват
и не сме някъде далеч
да им се радваме,
докато още ги има,
където новини не стигат
и няма надежда,
и тук и там
във вечните химери се оглеждаме.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Никола Галчев – Un no manʼs земя poème

by New Social PoetryNo Comments

Те влизат през прозорците
at night and start to torture me.
Да ги преборя – зор си е –
they use some kind of sorcery
и колко пò ги боря, те –
these scum – increase enormously,
домът ми става сборище,
my night becomes a horror flick.
Какво са те – je ne sais pas.
They always come, когато спя
и крясват ми « Eh mec, ça va ? »
and I – aghast – извиквам „А!“.
Puis ils me forcent à répéter
this vowel sound of fright and pain,
дорде навън не стане ден.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Мариана Богданова – Единично лего с размери на

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, The way

 

Единично лего с размери на
смазан човек
всяка вечер тук
репетира своята смърт
В тъмнината неподвижно
затворени очи
проследява дъха си
напускащ гърдите безцеремонно
но ето, пак се връща –
Все още не е време.
Пак обзор на злободневие
Изтощен изпразва се умът
Битовите си картини щом покрие с черен балдахин
сънят се шмугва в костите, косите
но не и във плътта – там
умората страда от безсъние
Подсъзнанието пак ще прожектира в празна галерия – безкраен космос с тлеещи звезди
тук в единичното лего
с размери на ковчег

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Мариян Гоцев – И времето летеше безметежно

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Cherni vrah

 

И времето летеше безметежно

Лев
Горещ като пещ
Под слънцето
На пътя

 

Говореха за 90 апартамента
Купени 95-та година
Жената изглеждаше
Парализирана
Коремът на мъжа
Висеше под късата
Фанелка

 

Люлин

Старият арабин
Реже горещите вълни
На газовия грил
Зад него
Изгрява
Слънцето
На ориента

 

Notre Dame la petite

Жената заварчик
Се отдръпва
За да мине
Трамваят

 

Хубава е некрасивата жена
Която се озъбва
За да диша
През устата
Си

 

Прах

Спокойната старост
На тънкото й тяло
Ръката потреперва

 

И времето летеше безметежно

Само да си казАла на това дете
От тука стАни
Там седнИ
Ще ме опознаеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Мариана Гъркова – Жилавостта е моето

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, I’ll meet you there 2

 

възможно
ли е
да останеш
себе си
така
притиснат
понесен по
мравчени пътеки
несмогнал
прескачането
им
Преяждане
в мечтаност
ще е
мравчено
жилавостта
е моето

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Империята на шимпанзетата

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, You never asked

 

Какво се случва във Варна

Ларус братовчедис
наедрял мутант току що закусил
с пица
мазна баничка
и котка
някъде там
морето се плиска тихо в триподите
а рибите в него мечтаят за аризона

 

Тежка порта
ограда зид
гараж кола
нямам
но днес
почетох малко
автобиографията
на Чарлс Дарвин
в кафенето
на научния музей

 

Повлияно

И аз едно време учех руски за шестици
и си писах с едно дете от Волгоград,
което ме молеше да му пратя маратонки.
Дете…
И учителката по руски която ни беше класна
ми преправи стихотворението,
за да го изрецитирам пред всички.
И други писаници мои ми преправяше
с червен химикал и със замах
но аз, разбира се, си го търсех
с моя ентусиазъм и желание да се харесам
Дете…

 

На Тина Търнър
„Какво общо има любовта с това“

Звездата носи докрай
името на палача си.
Блести със своя светлина,
която извира от черната дупка.
Сърцето търси покой,
но тялото помни
и продължава да удря.

 

Империята на шимпанзетата

Корпоративът е една стара приматна форма
на обществен ред.
Важно е с кого се пощиш.
Без пощене, няма съюз.
Без съюз, няма превъзходство.
За да те пощят е нужно да покажеш,
че си агресивен и безскрупулен.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Каролина Алмишева – С длан към боровинково небе

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Malashevtsi dragon

 

***
Мечта ме следва по петите,
подпалени по сипея на бъдещето.
Изкачвам безплодни висини,
пропадам в урви, напъпили с живот.
Преследвам полъха на последната целувка
с вкус на пръст и изцеление –
инстинкт, чутовна котва във гърдите.
Бездънна яма в слънчевия сплит.
Какво е една мечта?
Блед предмет, окъпан в поглед на дете?
Идея, пръскаща искри в еуфоричен ум?
Или сянката на необходимост,
грижливо отлагана?
Мечта ме следва по петите.
Дай й име,
аз нямам сили за това.
Сълзите ми текат нагоре.

 

С длан към боровинково небе
бръсвам зърнестия здрач.
Туловището на деня догаря,
саванът на нощта ще ме избави.
Искам да надникна във целувката,
да вкуся от мисълта ти за мен,
да пусна корени във възлеста прегръдка.
Мед и мляко във усмивката,
застинала в свенлива шепа.
Звезден купол над дома ми се рои.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Камелия Щерева – Ужасът

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Winter mood

 

 

Вятърът разсъблича
с пръстите на притчова твърдост –
безжалостна справедливост
на доказана истина,
студена, негостоприемна мъдрост –
абсолют- чудовище дълбоко вътре
в космическите мъглявини,
където се люпят същности,
загнездили всичките си елементи
в потенцията на водородни бъднини.
Там още не сме
и всичките ни има –
квантова суперпозиция на егото.
Без пищната клоунада
на атрибути и пособия
за притежание и себедопълване.
Повеят се вие
по вълните на стихийна естакада,
руши до скелет, глозга алчно…
Боли като самодостигане
с ожулени връхчета на пръстите,
драпали екстатично
по грапавините на световните прояви,
заблудени от нагона за намиране.
Въздухът е гола рана –
цяла вечност –
по ръба загнила е,
а ветровете ни убиват с нежност
и сурови липси за проспиване.
Предсмъртна целувка за лека нощ
всяка нощ…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X