Ивайло Божинов, Malashevtsi dragon

 

***
Мечта ме следва по петите,
подпалени по сипея на бъдещето.
Изкачвам безплодни висини,
пропадам в урви, напъпили с живот.
Преследвам полъха на последната целувка
с вкус на пръст и изцеление –
инстинкт, чутовна котва във гърдите.
Бездънна яма в слънчевия сплит.
Какво е една мечта?
Блед предмет, окъпан в поглед на дете?
Идея, пръскаща искри в еуфоричен ум?
Или сянката на необходимост,
грижливо отлагана?
Мечта ме следва по петите.
Дай й име,
аз нямам сили за това.
Сълзите ми текат нагоре.

 

С длан към боровинково небе
бръсвам зърнестия здрач.
Туловището на деня догаря,
саванът на нощта ще ме избави.
Искам да надникна във целувката,
да вкуся от мисълта ти за мен,
да пусна корени във възлеста прегръдка.
Мед и мляко във усмивката,
застинала в свенлива шепа.
Звезден купол над дома ми се рои.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.