Ивайло Божинов, Cherni vrah
И времето летеше безметежно
Лев
Горещ като пещ
Под слънцето
На пътя
Говореха за 90 апартамента
Купени 95-та година
Жената изглеждаше
Парализирана
Коремът на мъжа
Висеше под късата
Фанелка
Люлин
Старият арабин
Реже горещите вълни
На газовия грил
Зад него
Изгрява
Слънцето
На ориента
Notre Dame la petite
Жената заварчик
Се отдръпва
За да мине
Трамваят
Хубава е некрасивата жена
Която се озъбва
За да диша
През устата
Си
Прах
Спокойната старост
На тънкото й тяло
Ръката потреперва
И времето летеше безметежно
Само да си казАла на това дете
От тука стАни
Там седнИ
Ще ме опознаеш
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X