Калоян Богданов, Untitled 16
отвори си очите, Марушке
от тях да изплува небето
криле на птици да го разстелят
навсякъде да е светло
и да ухае на твоите зюмбюли
лилави и виолетови
а небосводът да се надигне до синьо
за да живее под него земята
и да погребва мъртво и минало
тебе станът разпънат в оджака
все още те чака, Марушке
с като кръв дълги, вълнени нишки
да наплиташ килима на дните
като врачка да вадиш от сърцата на живите
на живота бодлите
коритарката с боси пети
да танцува по глината бясно
да ти стъпче две нови чиръпни
но напразно, Марушке, напразно –
твоите нощви завинаги празни
твоите нощи завинаги нощ
отвори си очите, Марушке, да видиш
шест Христоса прегърнати
носят мъжката мъка на своите кръстове
носят ковчега ти върху техните плещи –
рамене наранени от забравени ласки
и от вечното селско навеждане
отвори си очите, Марушке, да видиш
жените като черно видение те следват
бавно стъпват и хлипат, и нещо нареждат –
черен пламък
под палежа на юнското слънце
черен пламък
от несбъдната нежност
Публикуваната от издателство „Да“ нова стихосбирка на Валери Вергилов „Природи и реалности“ може да намерите в книжарница „Български книжици“ или онлайн на knigabg.com
списание „Нова социална поезия“, февруари 2024, ISSN 2603-543X