Камелия Щерева, пирография
Плитките гънки на вятъра
Вятърът е за това –
да вие.
На „вие“ да говори, а
премине ли на „ти“,
да завърта напосоки
половината врати,
но завъртането
на останалите,
зейнали дълбоко, да
не може напосоки да
предотврати.
На първа фронтова
На първа фронтова.
на първа фронтова
е тихо.
И само белите
престилки,
и само белите
престилки
отдавна не са бели.
Когато свистъкът във
теб,
когато свистъкът във
теб
заглъхва.
Се открива,
зейва светъл склеп
с прострелян влъхва.
И само плочникът
пламти,
и само плочникът
пламти
все повече и повече.
Житата те обръщат
като хунти
по стария.
най-стария
им път за Лече.
Далече и далече
изгревът отмива кръв,
отмива кръв, за да
залезе.
И дърветата са
бъдещи ковчези.
На първа фронтова,
на първа фронтова.
на първа фронтова
ще бъдеш пръв.
Октомври, 2018 г.
Образ-рефрен – на окървавените бели престилки, е роден от една сцена от Майдана в Киев: лекари с бели, изцапани в кръв престилки, излизат с притисната до сърцето десница от импровизирания лазарет в Михайловския манастир.
списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X