***
страховете ти
са Освиенцим
за евреите
на любовта ми
***
за теб
мога ли
да бъда
друго
освен
въздишката
на майка
която е
загубила
единственото си
дете
***
как да се превърна
в икона на светец
бдяща над живота ти
когато греховете ти
подпалват със запалка
ореола над главата ми
Самота
еволюирала
форма
на
самодостатъчност
***
любовта
скрита
в сърцето ти
е невръстно
момиченце
в скута
на баща
педофил
***
не вярвам
в любовта
от пръв
поглед
а в лудостта
настъпваща
след него
***
празни бутилки меланхолия
се търкалят по пода
на детската ти стая
изпълнена с порнографски снимки
на нашата любов
прегръщаме Бога
и себе си
и потъваме в мисли
за британчетата
които ще имаме
(когато някога)
и чувстваме как страстта се свлича бавно
по стените на уморените ни сърца
като прогнили тапети
а ние градим олтар за сълзите
в гореща молитва
да отнемат живота
на часовника с кукивичи механизъм
който никога досега
не отброяваше времето ни заедно
да те обичам
е ароматът на топла закуска
приготвена в четири сутринта
от отрудените ръце на майка ми
***
как да бъда
бащата
на децата ни
когато хлябът
на трапезата
в сърцето ти
е малко
едвам засища
тялото анорексично
на любовта
проплакала
за първи път
в ръцете
на майката
мизерия
***
безсънните ни
нощи
се изчукаха
преди
телата
да се
пожелаят
сега си
бременна
във първа
седмица
със любовта ни
***
без теб
светът е
полупразна
бутилка
вино
в треперещите
ръце
на трийсет
годишен
пияница
или
искрицата
надежда
родена
в догарящия
пламък
на църковна
свещ
***
вкусът
на кокаина
оставащ
по небцето ми
е песента
приспивна
на сърцето
научено
да те обича
с всичките ти
недостатъци
***
не мога
да ти дам
друго
освен
изнасилената си
душа
изправена
пред стената
на плача
в сърцето ти
***
душата ми
е курвата
на курвите
а твоята
е гнусен
сводник
наместващ
кура си
между
краката й
***
циничността ми
се роди обвита
в плацентата
на всичките ти
обещания за вечност
и сега е просто
осемнайсет сантиметров кур
чукащ с неохота
пресъхналата путка
на циганската ми душа
***
изпаднала във кома
любовта ни е дете
останало сирак
при челен сблъсък
на сърцата
надрусани до безразсъдност
с бялото на чувствата
изгарящи плътта
***
плисваш
шепа вода
и отмиваш
любовта
от сънливото
лице
на сърцето си
от утре
ще съм
бялото
течение
по новите
бикини
на курвенската ти
душа
***
любовта е
чумата
на двайсети
век
смъртта –
лекът
за болката
просмукана
в сърцата
обречени
на самота
***
ако имам право
на последно желание
преди да бъда обезглавен
на гилотината в сърцето ти
ще позволиш ли на сълзите ми
да помилват посърналото лице на мислите
които ме обрекоха
на смърт
***
сърцето ми
е шизофреник
вкаран в
усмирителната
риза
на гърдите ти
***
вечерите ми
са импотентен фетишист
опитващ да го вдигне
в компанията
на пищна курва
забърсана спонтанно
в града
във който
червените фенери
не угасват
***
опитвам
да не съм
вулгарен
всеки
път
когато
устните ти
с цвят на
стари
керемиди
си играят
с пишката на
наранената ми
гордост
неуспешно
***
нощите
в които
не си
до мен
са цирей
в ухото
на любовта ни
Нова социална поезия
тялото Христово
бичувано
и разпнато
на кръста
на ненавистта
в обезкървените
сърца
на атеисти
и тесногръди
социални
аутисти
Нарцисизмът
сам по себе си
е пагубен
отново
ще възкръснем
но този път
единствено
за тези
неприлично
богати
на душа
да убиваш
с любов
е професия
по-древна
от проституцията
***
позволи ми
да съм последното
лале
положено върху
ковчега
на сърцето ти
защото е болезнено
да съм далеч
от допира
на любовта ти
скитаща безплътна
из тъжни понеделници
Защо
не спирам
да копнея
за въжето
на което
се опитваш
да обесиш
безсмъртните
ми чувства
***
искам
тази нощ
да имам
смелостта
на Хемингуей
и с помощта
на тялото
изящно
на ловната ти
карабина
да пръсна
сивото
в главата
на душата си
надрусана
с химерите
за твоята
с мисълта
за нощното ти
шкафче
и стените
боядисани
във черно
и как кръвта ми
с цвят
на старо вино
ще се отразява
във сълзите ти
когато
сънища ни
пророчески
бележат
началото
на края
и се сливат
във безкрайност
смъртта ми
ме възбужда
до побъркване
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017