Борислав Янев, Игра, 115х125см.
Любовта
не ти е потен пехливанин
да го сбориш на мегдана
и да му стъпиш на шията
Шапка невидимка е любовта
тука има тука нема е
А фани я ако можеш
Любовта
не ти е верно дворно куче
да го вържеш с верига
да ти пази спокойствието
Горско пиле е любовта
пее пее па млъкне
Та ти пръсне душицата
Любовта
не ти е пълна тенджера
да си напълниш корема
и да му легнеш на сянка
Захарен памук е любовта
лапнеш нещо глътнеш нищо
И все гладен ходиш
Любовта
не ти е бистра водица
да си умиеш краката
в неделя пред черква
Тъмно вино е любовта
още не си го опитал
А все едно си пиян
Любовта
не ти е бакалски тефтерин
да си пишеш и дращиш
вересията
Бела книга е любовта
по нея с бели букви пише
И нищо не се чете
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X
Стихотворението всъщност много ясно казва какво е и какво не е, и на какво не иска да прилича. Строежът върху антипример и пример, противообраз и образ, използването на хиазъм и антиметабола имат своя динамика и достатъчно древна история, за да се нуждаят от плавниците на римата. Една рима би могла да бъде и кораб и флота, ако пожелае, но това поезията си го решава сама. Също мисля, че имена на поети, които обичаме, не е хубаво да споменаваме без повод.
Кристина, Лилия, Михаил и Марина са пропуснали поне последните 30-тина години от съвременната българска поезия. Ханчев според тях въобще не е поет. За световната очевидно не са и чували – това Уолт Уитмън, Лорка, Елиът, Аполинер, абе да не изброявам неизчислимо количество примери… За съжаление това е мизерията на съвременното масово мислене. Примитивизъм и невежество. Не е въпрос на „личен вкус“ и субективно усещане. А стихотворението на Людмил Димитров наистина е чудесно изградено.
НЕ защитавам СТИХОТВОРЕНИЕТО, дори не го харесвам по причина много по-далечни от тези на изказалите мнения, но ме хвана смях за римите. Все едно гръцката антична поезия да е била в румите на 18 век или японската поезия, според такива хора не е поезия. Драги, поезията не е въздишки под възглавницата и умело редебне на думи като мъниста.
Ваня