07:59
силен старт
на петък без рими:
облечена в твоята риза
на слънчева тераса с изглед
към „гараж не паркирай“
всичко от снощи ми идва
на тласъци
понякога изкуството
ни праща знаци
Голият обяд
кожата ми диша
твоето сърце
няма по-силен удар
Divinity
уча се от най-добрите
те се саморазрушават
толкова изящно
смели са
не се съобразяват с нищо
освен с любовта
не вярват на думи
не вярват на никого
за тях другите са просто
свръхдоза гарнитура
не им е скучно
гледат ме празно и празнично
какво чакате
вземете ме при себе си
*
отдалечавам се от самотата с теб
не е студено
*
колкото и да не ти се иска
вдлъбнатината на бедрото ѝ
диктува всичките ти радости
на фронта няма нищо ново
освен че тя зае страната ти
и заедно спасявате света
от вечно необичане
*
не съм достигала такива висоти
не съм опитвала по-пристрастяващ
наркотик
от твоя поглед
светим в тъмното
докато денят гасне
телата ни са създадени да танцуват
и да бягат
но ми се прииска да остана
*
пътища към дивото
са коленете ми
издраскани от снощи
и тази вечер ми прочиташ мислите
трябваш ми
да предизвиквам твоите демони
всичко се повтаря, скъпи гости
просто си помнете грешките
*
съседите ми не са добре
тихи са и не се усмихват
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто
искам да съм думата дъжд
или любов
или никой
иска ми се да видя
какво е залепено отвътре
на тази изоставена сграда
харесва ми да сме приятели
и да сме близо
защото отиваме все по-далеч
но никой не разбира
най-нормалните винаги
ни пращат в лудницата
*
случвам се на себе си
най-големият си враг
и приятел съм
аз съм разширяваща се зеница
малко пухче, летящо предизвикателно
и играещо си с ноздрите ти
не се дразни
по ръбовете ти е хубаво
и влюбващо
не си мълчим
убихме тишината
и тя ни върна с изстрел в сърцето
*
преустройваш
мислите и действията ми
затягаш се около мен
и не си ми излишен
точно моят конец си
готови сме за революция
да оправдаем
особняшкото си съществуване
*
Ако смъртта е жена,
Значи ти си живот(но)
*
личи си че си
близо до смъртта
по това колко леко
стъпваш по земята
аз летя
*
обичам да си намигвам
сама от огледалото
знам че и днес
ще се изненадам
*
и този ден започва
истински
с бира на терасата
и страшно яка гледка
изгорих си пръста
*
сутрин на пръсти
ти пускам език
за да не те събудя
чувствата ми са вечност
ти си от друго измерение
забрави си ризата в нас
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017