Светец
Изпразни се от надеждата
да бъдеш по-добър,
изпразни се от сирените
в детския квартал на свечеряване,
изпразни се от лъжите
на цяло поколение статисти,
изпразни се от заканите,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по-мъдър.
Изпразни се от кошмарите си
на разсъмване
и поне веднъж
опитай да възкръснеш.
Пост
Удари тавана в челото си,
яж моли се
и ми напомни,
че някой някога
е можел да обича.
Сейлъм
Ще те предам в ръцете на слънцето, когато
бременната ми съученичка ни подмине
и след нея всички донесат дърва,
за да издигнат черната й клада,
и няма да ги спра да изгорят и теб,
защото ти и щастието
се обичате.
Обичам
В облаците провинцията е
нищо по-малко от истината
за това откъде идва млякото
и как по-лесно да нахраним
подземните плъхове с него,
когато вали.
Размисъл
А би трябвало да се катерим
по червените хълмове на революцията
и смело да изваждаме черупките
от сухите си колене;
А можехме да сме свободни
от божествените си вериги
и никога да не запалим свещ
в цървите на всички езичници.
Виж къде ни намери поезията;
виж колко са черни ръцете ни.
Пандемия
Добрият вкус
не е нищо повече
от далавера на Женския пазар,
от който си тръгваш
със зарази.
Небесните сметища
Някъде зад облаците
пазим тайните си
в пазвите на вечна нощ.
Там детето ни ще е свободно
да се смее на Бог
от стълбите на храма.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017