Калоян Богданов, Хиперрел. Цигара
Има едно време във времето
в което всичко спира
където птиците
повисват
в едно небе
което им тежи
и ги смазва
където клоните
са странни жилки
на каещата се душа на дърветата
които се превиват от безкрайна и смълчана болка.
Има едно бавно прокапване нагоре
на росата
извираща от листата
време в което мравките разрушават с крясъците си
крехките стени на забравата
и щурците са
само реквием
за детството спящо
в следобеда.
Превод от испански Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X