Калоян Богданов, Портрет на художник 16
Преди едни избори Градската Десница написала на едно плакатче „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, забола плакатчето на една пръчка и излязла на площада. По някое време отдалеч се чуло, как се приближава един вехтошар – „стаари вещи купуууваам, купуувам продаавам…“ припявал търговецът, а ехото, отблъснато от високомерните фасади на емблематичния квартал припявало „…купуваам… продаваам..“
Вехтошарят, поизморен да носи преметнатия на гърба му чувал, се спрял, за да си поеме дъх. Като видял Градската Десница, решил да я доближи, за да може да прочете плакатчето и, понеже още не бил се сетил, че вече му трябват очила. Неподготвена за подобно „сближаване“, а и подвластна на защитния си инстинкт на участник в предизборно съревнование, Десницата за момент взела човека за провокатор, изпратен от политически опонент и размахвайки пръчката заела отбранителна позиция. Вехтошарят се уплашил и изпуснал чувала, а отвътре се изтърколило СДС.
След като осъзнала грешката си, Градската Десница се засрамила и изпаднала в темпоререн катарзисен ступор, а като се посъвзела взела фулмастера и написала на гърба на плакатчето: „Купуването и продаването на гласове е престъпление, купуването и продаването на СДС е наказание“.
Веднъж Градската Десница попитала Flavor Flav oт Public Enemy, мисли ли той, че чалгата е обществен враг номер 1 в България, а Flav й рекъл:
– Ай дон’т ноу, но пък не е ли общество, което рекрутира рапъри в елитни гимназии враг само на себе си?
мобилизациязасъхранениеисвободнаманифестациянабалканскакултурнанация
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X