Калоян Богданов, Хиперрел. Чаша
Империята е голяма,
някак тъмна на нощните спътникови снимки
В еталонният град на империята
мухонасранск изгрява слънцето
Там е добре
Само крайбрежната инфраструктура
за пране на ръка
на рекичката мухонасранска
не е в добро състояние
Почти всички майки
Имат автомобил
от казионните обезщетения
за загинал във войните на империята
син
Останалите майки се опитват
да родят Лада
Мухонасранци им помагат в това
Вечно лято е
Във вечният свят на мъртвите
Небето е синьо
Подухва топъл ветрец
Шофьор на автобус
Чака пътници
До ЖП прелеза
Уморена жена
Мете жито
Мирише на
Прах
Небесата се разтвориха
И ангел Господен ми каза:
Не псувай крадците, разбойниците, убийците
Унтерменшите, сволочите
Гмежта и шлаката
Депутатите, кметовете и политиците
Израждане, има такъв боклук
Дпс, бсп, националните предатели
И най-вече техните гласоподаватели
Комунделите и рашистофилите
Портиш си кармата
Свободни дървета край изобилни води
Имат всичко в достатък
Подобните се привличат
Боклуците биха умрели от глад
И един благороден, който ги храни
Когото да мразят
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X