Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

Животът на домакина е безгрижен,
той не прави могили, няма крила
и веднъж, наведен в чашата, той
търси радост в приклекналото.

Мъчи се здраво и не си вдига носа
и си спестява парите разумно,
на шестдесетте си купува къща
и влиза в къщата и умира.

 

Превод от гръцки Меги Зафирова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.