Ивайло Божинов, Industrial Dream 3
Древно водохранилище
издигащо бокала си над върховете на върбите.
В разплискани отблясъци
зеници на дъжда
разтварят пътища на друго време.
Следобедът се затваря в себе си.
Сияние с цвят на охра обгръща
в отвесната вода и сняг
върха на вулкана.
Пластове време
в тишината на висините
крилете на орел сънуват
да бъдат блясъка на мълния
империя на боговете.
Лагуната на кратера
издиша пари сяра и кехлибар
докато богът на дъжда
охранява ацтекското си злато
звездния си кодекс.
Превод от испански Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X