Ивайло Божинов, Industrial Dream 12
Под луната по жътва
Под луната по жътва,
когато мекото сребро
капе и проблясва
над градинските нощи
смъртта, този сив сеирджия,
се промъква и ти нашепва
като красив приятел
който си спомня.
Под розите през лятото
когато дръзкото пурпурно
се прокрадва в здрача
на дивите червени листа,
любовта, с малки ръчички,
пристъпва и те докосва
с хиляди спомени,
и ти задава
красиви въпроси без отговор.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X