Ния Якимова, Скали 2, 2018 г., 145/108 см, акрилна боя, хартия
Старите са като поети – известни,
покрити с такава светлина.
Ние не можем да ги видим,
само тяхната слава.
Те питат „на колко години?“
Чуваме името на стария човек.
Но не виждаме мечтата на този златен ум.
Те мечтаят. Светът се предава.
Старостта е мила.
Силни и заети в средата на живота,
съжаляваме старите, но старите се радват.
Мечтаят някъде. Ние, младите, сме тъжни.
Несигурността виси над израза на любовта.
Младите преувеличават.
Те са изправени пред безмилостните звезди отгоре.
„И ти ще остарееш“,
казва отдалечеността на звездите.
Поетът не се съгласи,
мечтаейки на кратко разстояние.
Превод от английски Мирослава Панайотова
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X