Вероника Цекова, „egoCENTric“ (en) (бг. егоцентричен / ЦЕНТ), (от серията “CENT”), мастило и монета върху хартия, 2019
Същият
Отвъд саркофага,
скрил всички разпаднати атоми,
Чернобил е същият:
мъртва съвкупност от люлки.
Но някъде там,
между май и умрялото лято,
завърнах се в къщата,
пристан на мними светулки.
И в страшния блясък,
в гротескния лик на плакатите,
сред алени лозунги,
плиснали кръв по стените,
отвъд тишината,
попила разложени крясъци,
животът е същият –
както след трийсет години.
Хищник
Прометей ли открил е коварния огън – не знам,
и не помня кой пръсна по сушата алчните хора.
Но измислих си Бог. И понякога, в скрития храм,
щом изкиха се мрак, с божеството си тихо говоря.
Аз го питам:
Защо и най-хищният див лешояд
се насища, когато напълни търбуха си с мърша,
а човекът, положил на гръб половината свят,
си мечтае на другите птици крилете да скърши?
Той отвръща след миг:
Не съди. Не присаждай вина
на човека, закърмен с барут и израснал в огнище.
Щом изстине нощта и търкулне се плахо денят,
ще потънеш в почуда, когато съдбата разнищиш.
Не послушах ни Бог, нито своя най-вътрешен глас.
И наказвах с омразни слова всички лакоми хора…
А нощта беше дива и лека-полека и аз
станах хищник – досущ като онзи, с когото се борех.
Младост
Казваш, колко си млада… И с насмешка разчупваш погачата,
дето вчера омесих под жаркия покрив на юли.
Бях дете, но жестокото лято мъчително крачеше
и под тежките стъпки дочувах обиди и хули.
И под моите пръсти, докосващи плахо тестото,
се роди тишина, по-насъщна и мека от хляба.
Август носеше власт, ала моите шепи безропотно
си оставаха празни, отказващи алчно да грабят.
Но довърших погачата. Втасаха мъдрите думи,
дето толкова време прикривах под младата кожа.
И с прикрита насмешка, от житния клас по-безшумна,
аз отвърнах:
„Не гледай годините. По-важни са дрождите“.
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X