Ваня Вълкова – Разруха и изтичане на времето (Поема)

3 – РАЗРУХА И МОРЕ НА ТРИ ПЕДИ РАЗСТОЯНИЕ
– СКУКА-МЕЧТА – РАВДА – ГРАД-КУРОРТ

Разрухата на пионерския лагер разделя града с граница за
Вход и изход
От невъзможността и възможността

Разрухата на пионерския лагер в село, вече град Равда –
детска мечта с руски бонбони, остава
Във веригата магазини ,,Берёзка“ ги продават,
не са по-евтини от бонбони Lindt,
а детството запазва споменът за невъзможност,
извън логиката и вкусовата памет

Руските бонбони,
не са по-евтини и магазините не са евтини,
но търсенето определя предлагането, но търсенето не определя цената

Руските туристи
не са по-евтини и по-неизискващи
Търсенето на добро място за търговия и почивка, определя цената

ЗА РАВДА – ДОБРО И ЛОШО

Равда отправна,
двупосочна туристическата точка по южночерноморска транспортната линия:
Слънчев бряг – Несебър – Поморие – Бургас – Созопол
– безпаметни алкохолни нощи;
– неспирно въртящи се ролетки;
– красиви и скъпи жени и мъже;
– антична и бутафорна красота
– култура, не-култура, псевдо-култура

Равда селото-град – безинтересна земя – приютила бежанци от Егейска Македония

Равда, незначителна културно и политически пространство, временен лагерен дом,
на стотици социалистически деца и младежи, чавдарчета, пионери, комсомолци

Равда незначителна културно и политически морска ивица,
земя на скука и нищожност, забравена между античните пристанищни перли
от Месембрия, през Ахелой, Анхиало до кулите на Пиргос и най-сетне до най-древния български град и гръцки полис – Аполония

Пътуване по крайбрежната ивици във времето
От миналото към настоящето, с малко завой
Равда, сега ти си желан град-курорт,
равнина на безбрежното очакване за по-добри времена,
превърната в популярна туристическа дестинация – гмеж от бетон, множество евтини и изкуствено скъпи ресторанти, красиви морски гледки, градска грозота с много налети руски и малко западни пари и изоставени детско-юношески и спортни лагери –
забравени мечтания и игри

Равда никога нямаше да стъпя на твоята морска земя, ако през теб не се достигаше до уникалната античната куполна гробница – римски херон и магнетично култово пространство на тракийски ритуали посветени на слънцето
А слънцето по твоята брегова ивица е много силно и морската пяна заличава всичките ми предубеждения и недоволства

ДЕТСКИ СПОМЕН ЗА РУСКИ БОНБОНИ И ЛИПСАТА ИМ В РАВДА,
ВЪПРЕКИ МНОГОТО РУСНАЦИ И РУСКИ ИНВЕСТИЦИИ

Магазин ,,Берёзка“, ах Берьозка, ах бяла бреза,
ах руска земя,
земя на безкрайните руски полета,
земя на безкрайна тъга
Едно вътрешно гласче, пропя…

Ах, брезичке моя,
търсих те в тъмната капиталистическа гора
Ох!
Обърках всичките пътеки в леса
Ах, брезичке моя,
Намерих те, далеч от тук, не в този град
А, ти си по-скъпа от всичките дървета в леса
Ах, брезичке, моя, ах

Магазин Берьозка, наследник на
прогресивно-търговски-западнориентиран
магазин „Торгсин“ (всесъюзно обединение за търговия с чужденци)

Неповторимия вкус на руските шоколадови бонбони – спомен
за невъзможността да си купиш бонбони Lindt/Линд
или непредвидимо шоколадово яйце – Kinder Surprise,
извън непристъпните врати на КОРЕКОМ/CORECOM –
митична външно търговска организация или на френски
(кантора за търговско представителство )

Корпорация, предоставяща ДОСТЪП
Достъп до отворени пазар с конвертируема валута
Достъп до луксозни блага,
Достъп до непроизвеждани блага,
Достъп до невиждани блага.
Достъп до недостъпното в България

Спомен за невъзможност, за достъп, до тези блага,
без бонове-зелени книжленца-благодеяние и
присвояване на труда-печалба, зад граница
Зелени листчета – мечти – бързи социални решения
за невъзможното притежание, но даващи достъп,
само за изложилите своите дробове на сухите ветрове на Сахара или Ирак.
Споменът за границите на социалното, уж-благодеяние, на социалистическата държава
======================================================================
Граница
======================================================================
Споменът за невъзможността да прекрачиш границата към страната произвеждаща Lindt
Споменът за множество граници-ограничения
Граници, извън и вътре в комерсиалния западен модел
за подражание, използване на подражанието, и неправомерно присвояване
Прекрачване на границите, само, през вратите на КОРЕКОМ
Ком, комерсиалност, комерчески, комерс, меркантилност, мерки и теглилки, на дребно, Коректив на непробиваемото ежедневие на социализма.

Ком
Комерсиални мечти
Ком практики
Комерчески възможности и желания
Комерсиални реализации на планове
+
Море и бетон
Бетон, без море

Спомен за невъзможността да се откриват и консумират бонбони Lindt
в пионерският лагер в Равда
Лагер, заградена територия на лъжа-мечта,
изолация-трансформация на крайбрежна площ-непознаваема за бившите деца.

Трансформацията на Равда
Скъпа и евтина
Далечна и чужда
С много руски пудпури, певачки по заведенията, но без чалга – каква идилия
Удобства и басейни
Басейни и мечти
Апартаменти-басейни, апартаменти с басейни-мечти за мечтатели,
покупватели на апартаменти, ползватели на апартаменти, отдатели на апартаменти
=
Мечтано място – рай от:
бетон, басейни, морски изгледи, пурпурни залези, липса на морски изгледи, нов и стар бетон, мечти за море по каталог в туристическа агенция, липса на море, мръсно море, оградено море, недостъпно море, претъпкано море, разпродадено море, само инвестиции от бетон

Руски инвестиции,
Руски бонбони
Може да се намерят, но
където искаш да ги няма, ги има

Някъде, изгубвайки се в изгубеният град-море от бетон

някъде между комерсиалните реализации в бетон, метал и невъзможности;
някъде между бившите девствени гори и посивели зелени площи;
някъде между разровените пясъчни дюни
някъде между струпаните,
една върху друга бетонни хотели-примамки-обещания за щастие;
някъде между бетонните гаражи, притиснати фасади, без прозорци, малки балкони,
без изглед към морето, без изглед към мечтите останки;
някъде между хлорните изпарения и слънцезащитни масла
от задушаващи курортисти-собственици на мечта, кола, апартамент на морския бряг или в гъмжилото на морския град;
някъде между летящи цветни балони и морско загорелите детски ръце и крака;
някъде между плажно-бавно-прибиращите се лелки, чичовци, каки, баби, госпожи, господа и деца;
някъде там, през запустелия парк с избуяли треви, змии, мръсни хартии, дамски превръзки, дамски счупени фиби, дамски тоалетни, без врати

Та някъде там се влиза в бившия пионерски лагер в с. Равда
Влиза се и не се излиза,
лесно
Влизането винаги е лесно
Излизането е въпрос на време,
на желание,
на възможност,
на ориентация,
на непрестанно повторение на опита
за съхранение на визуалната памет
от бързотечната разрухата,
от взаимно вплетените-прораснали в бетон дървета,
от изоставени проядени беседки,
от променили своят цвят, изгубили близнака маратонки,
от изтърбушени възглавници-пазители на детски сънища,
от опетнени с дързост, плач и нощно напикаване дюшеци,
от никога не влезли в употреба хиляди хартиени кочани-административна страст,
от непосилно, за очите, чисто нови пожарогасители в червено,
от модернистични реминисценция – архитектура на мечтата
от счупени, изгнили, дървени врати – отвори към бездънни ями на мизерията и тъгата.

Не искам да си спомням
Не искам да си спомням времето на пионерския лагер в Равда,
където никога не съм била
Не искам да си спомням времето,
когато бях дете, за времето
в което нямаше, какво да правя, освен да чакам, нещо да се случи

Излизам, през пролука в стената на:
разруха,
разпадане,
разлагане,
размиване на детското пространство
Изместено от плесен, смрад, замъртвялост,
Навлизам в градското пространство – хаотична гмеж, без излаз на морето.

Краят на разрухата не се вижда.

септември, Равда-София, 2019 – 2020
vv, фот0графия, 2019

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X