Свилен Стефанов, Тъга по изгубената модерност, м.б., пл., 90/205 см, 2017
Алцхаймер
Ей това е!
Не бях се замислял,
но прозрях…
очевидно живял съм
живота без грях.
Нищо не ми се
случва напоследък,
добре де…
от години, но скоро
ще има напредък.
И в историите ми вече
се усеща сухота,
а като се замисля…
май по си мълча.
И така де…
какво ви приказвах…
а да!
Започвам новия живот
да градя. Не ми се е
случвало отдавна…
да искам…
и грешки не правя,
писна ми просто да трябва!
Няма да спя,
докато не се случи нещо…
Обещах си,
ще направя нещо
глупаво,
грешно.
И така… от утре се мятам!
Само се надявам…
да спра да забравям.
[-204]
Срещнах те
на седалката в автобуса.
Изгорена от всякакви цигари,
прашасала…
претърпяла любови
и раздели.
Срещнах те
на седалката в автобуса.
Онзи, в който
никога не се качи…
да се повозим,
да прашасаме…
Никога не ме изгори.
1962-2020
Много странен
е тоз нашия град
навсякъде движение
коли..
хора по улиците,
а като излезеш
не можеш да
срещнеш нито
едни живи очи.
Странен изглежда
тоз нашия град
от последния етаж
на вече европейските
ни панелени блокове
през широко отворените
щори…
гледам го през големи
прозорци, като че
във френски дворец,
а не спирам да си мисля:
„Защо ли не се гръмна днес?“
И не спирам да гледам
през вече модерните
европейски стъкла
и допирам чело
забиващ поглед
в онези остарели деца…
и си мисля и мисля
с допряно чело
кога ще се появи на прозореца ми
доброто старо
червено петно…?
06.04.2020
В дни като днешния
нямам какво да кажа
очите ми горят
от всичко се дразня.
повтарям едни
и същи песни
какво искам да правя
не знам…
Като чашата с
кафето съм
в началото с каймак
ще започна да изстивам
дълго никой няма
да ме подозира
ще отпият и
ще ме изхвърлят.
P.S – понякога харесвам кафето ми изстинало.
Напомняш ми на лятото
– Ухаеш на пролет…
– Напомняш ми на лятото.
Пясъка между пръстите
Пияната от морето
Споменът за бурята
Падащите листа
Напомняш ми на лятото…
и непоследвалата зима.
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X