Свилен Стефанов, Великата красота и последният от пърформансите, м.б., пл., 90/205 см, 2019
Сегашната действителност на всички авиокомпании е,
че няма къде да летим.
Мария Хесус Лопес Солас
Директор на отдел Клиенти и Лоялти на авиокомпания Иберия
(изявление по време на кризата с Ковид19)
НЕБЕТО Е бистро и синьо
облаците безоблачно блестят
изглежда все едно са били изпрани
и всичко мирише на чистота.
Птиците пеят по-силно,
гъските са завладели поречията,
патиците се разхождат по бреговете на Гуадалкивир,
дивите прасета скитат по центъра на Барселона,
елените си играят на плажа в Маталасканяс,
бурените стават отново господарите на пътищата.
Само природата може да се чуе,
пулсирането й наводнява всичко,
дори може да усетиш дишането й
като на задоволена любовница.
Май вирусът ни дава тази поука.
Когато всичко се оправи би било хубаво
да признаем най-сетне уязвимостта и крехкостта си,
но също така и нуждата да се чувстваме обичани
и да съхраним всичко това
тъй като това ще е единственото, което ще сме спечелили,
след като мине карантината.
Нека признаем, че настана време да се спрем,
да престанем да произвеждаме всичко онова, което не е необходимо,
да престанем да замърсяваме
и да се отдадем на всичко онова, което толкова ни е липсвало –
допира, прегръдката, присъствието, плътността,
социалната материя на нашия живот.
Смъртоносният вирус иде да ни даде урок
за който не сме били готови
нико сме искали да чуем.
Вирусът, причинен от разрушителния ни начин на живот,
иде да ни върне щетите, които ние причиняваме
на природата и на околните.
Никога не сме били толкова близо до антиутопията.
Никога не сме били толкова близо до утопията.
Идва моментът да изберем.
Превод от испански Марко Видал
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X