Иво Марков – Някои е изречение без думи

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Други вярват на политици.
Единствените курви, които не обичам.
Лакоми усмивки изгризаха екрана.
Покривката на масата е стар плакат със скъсана глава.
Бюлетината до мен си поръчва номер от менюто.
Вечеряхме стар цигарен дим с десерт от грозен пъзел.
Буковски се влюби в мен и ми счупи носа.
Беше по потник и жълти слипове.
Летях на стоп до Вегас, без да знам, че ще се гръмне Томпсън.
На сутринта намерих употребяван заглушител за съвест.
И аз ли трябва да се самоубия?
Псалтирът на полезните идиоти: „този път ще е различно.”
Бай Генко, твоите картини красят портативните кенефи.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ivied – За какво си мисля ли

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

обърнах лицето си
във всички посоки
под крилата на чайките
вълни и никакви крясъци
тихо идеологиите спяха
в тази нощ
на следзимни звезди
до изгрева
има още време
пак да се огледаш

 

посегнах към житото
на капките
в играта на дъгата
небе
да положа на тъмно
в нощта на земята
поникна
кристал на неземното
в малък образ без думи
не те надминавам създание
съзнание на преданието

 

за какво си мисля ли
за ? въпросителната
извита черта
с точка за край
и дали точката е само една
и сама
в пустинята на извитото
въображение

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Здравка Шейретова – Дъждовни строфи

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Когато излизах от метрото
се чудих
колко ли силно вали
гадаех по цветните чадъри
от които се отцеждаха капки
но се сетих за твоите очи
миг преди раздялата


****

Когато слушам дъжда
не чувам само неговата музика
чувам и как тревата расте
а понякога виждам
и окъпаното слънце
върху нея

 

****

Когато се прибираш
с обувки по които лепне кал
аз се усмихвам
ти носиш и пролетен дъжд

 

***

Всяка сутрин пътувам с толкова много хора
все по-малко усмихнати
все повече угрижени
влизат и излизат през вратите на метрото
като роботи, които не
не предвещават изненади
като счупени кукли
които дори за ремонт не мечтаят
без лица
само фигури
които се поклащат в такт с влакчето
така е под земята
и в работен ден.
след края на седмицата
фигурите оживяват
и се превръщат в
в цвят и в желание

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Живка Балтаджиева – Свобода

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Изложба ВАКУМ

 

Уханна и горчива като мащерка,

тече на лятото прозрачната река.
И билки, и целувки, и момичета
разменят свойте имена.
На миди и на рачета в черупките,
заключени, отплуват имената.
Горите ги изпращат с ветрове
и бързи птици галят ги с крилете си.

И билки, и целувки, и момичета
празнуват свойта свобода

уханна и горчива като мащерка.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Емили Дикинсън – Надеждата е нещо със пера

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Раждането на Мони, 200х300 см

 

Надеждата – пернато нещо
Реди в душата
мелодия без думи
без да спре

Така, че в бурята се чува
И колко по-голяма буря
Гласът и сгряващ
Може да запре

Чувах я в скована в лед земя
В най-чуждото море
В най-дълбока нищета
Не поиска и троха за себе си от мен

 

Превод от английски Мариян Гоцев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Елица Кръстева – Да спася ли Адам?

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Аз не бих го спасила! А пък зная че мога-
имам щипка от прилеп и един врящ казан,
всъщност женска магия в измислен образ…,
но си искам небето от този Адам.

И затова ще отида на някое високо,
и ще викна, понеже
трудно чуват мъжете:
„Дай ми слънце и облак! Просто дай ми живота!
Пълнолуние страшно или сянка на цвете.

И смеха ми върни си ми! Развържи ме от тебе!
Отпусни ми сърцето! Аз не мога сама.
Връщай моя въздух! Той не ти е потребен.
Или просто
върни ми дъха.“

И ще сляза накрая, защото ме чака
на огнището хляба и на прага ведрото.
Ще мърморя наум и ще трясна вратата:
„Дай ми всичко, а аз
ще ти върна реброто…“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Евгени Петров – Песента на Га-га

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Киев, Берлин, Лондон
Сармат. О, Вашингтон! горяща факла
Смъртен враг

Клатушкай се шарена матрьошке
на салавьовосимонян
към стръмния си водопад

Нима от вас, заветни, зависи да взривите
на саламовамоняк

И без това броеното ми време
На куция му крак
Грак

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Дора Радева – Бащата изяде своето малко

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Несбъднато

… Тя не беше и никога няма да бъде.
Тя е ехо от буря, останала само в прогнозите на мъдрите спец-синоптици.
Грохотът на водопада, типосан на пощенска картичка.
Пищните лава-изригвания от кратера на вулкана Кожух.
Любовният танц на птичето-голишарче, което кукувицата изхвърли от гнездото.
Тръпчивият вкус на чая, затоплен в огнището на зачеркнат дом.
Топлина на прегръдка… насън?

 

Самоконтрол

Да се почерниш сам,
да се накаляш сам в лайната,
а аз да съм те обичала
заради чистотата на душата ти.
В помия като в портокалов сок
се давя и опитвам да повярвам,
че с тебе пак сме в „Белия кон“
и този път съм поръчала пататник.

 

Краката ми са грозни

Красиви ли бяха? Красиви и стройни краката ми
в ботуша от телешка кожа,
когато живееха в крачките вярващи,
че има… преди да е съмнало.
Не бúло така. Остаряха ботушите.
Мечтата… погълна я кишата.
След множества после, след страх ме е, сложно е
копнежът стопи се до кисело.
Патъците хвърлих. Излъгаха, мамка им,
че утрото с теб е възможно.
Недей ни мисли. Да е имало – няма ни
Краката ми вече са грозни.

 

Преди паник атаката

„В такъв пиков момент на небивала безглаголна паника“
Катя Димова

Беше вълчо мълчание като във някакъв изродски филм
като във вакуум смислов преди да ти прегризат гърлото
да те набият на кол и да ти опекат душата на шиш
а ти да гледаш отвън и отвътре вцепенена и гола.
Подобно вселенско занемяване идва само миг преди края
на цялата трагикомедия, която никога не си желала да знаеш
да те прекърши, да те размаже, да те мутира до кратка хлебарка
да те целуне невинно за сбогом
защото все пак те обича
… но само когато си жалка.

 

Бащата изяде своето малко.
Прости ми, рожбо, гладен съм.
Знаеш ли, че понякога и лъвовете го правят.
А аз съм само един
Кронос.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Диан Киров – В понеделник винаги е лесно

by New Social PoetryNo Comments

Моника Попова, Рисунки

 

Най-тъжният човек

Най-тъжният човек
обича сенките на сто
годишните дървета

пее им сякаш са деца.
После сяда върху избуялата
трева проклета

и с ножче дялка своята
самота!

Най-тъжният човек
влиза до колене в реката
хфърля мрежа – риба ще лови

омразата на рибите
бунтува мътната вода
и мрежата се пръска
на хиляди парчета…

В петък риба май
не се лови!

 

Хиляда метра сън

хиляда метра сън…
…зад синята врата е
пълно с мравки
стържат стената от захар
хиляда метра сън ще им
стигнат, за да подострях челюстите си…
още хиляда метра
ще открия в някоя дупка
на къртица-там, където
никой не е желан!

 

Вечерята

Човекът с джобният часовник,
с писмата недописани-
рие пепелта на сини въглени
и по стръмното залита!

Отива към гората пламенна
ще пее на листата и на всичко,
а после гъби ще бере
вечерята единствена на оптимиста.

Човекът с джобният часовник
Рие пясъка и търси кокали –
Вечерята единствена на оптимиста!

 

Къде зимуваш

къде зимува мъдростта на вятъра
не в дупката на черен заек
под камъка ли
който никой не обикна
или пък в пазвата на славея

къде зимуваш
до днес да разбера не мога
а виждам много надалеч
отсъствието е отрова
и трябва да изгори в пещта

не в дупката на черен заек
настъпва първо пролетта

 

В понеделник винаги е лесно

Бръсначът тъмен
се плъзга по лицето
понеделник е
ден
през който винаги е лесно
да завържеш разговор с продавачът
на бисквити
да се посмееш с учителката по литература
която нощем пише стихове
да сковеш красива рамка за картината
в която ще поставят иконата мироточива…

в понеделник винаги е лесно
да вържеш връзките на сините обувки
и да изринеш снега пред Входа на блока
при строежа на който е участвал и
дядо ти
в понеделник сутрин винаги е лесно
да поставиш липсващите удивителни
в предговора на новия роман

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X