Моника Попова, Рисунки
обърнах лицето си
във всички посоки
под крилата на чайките
вълни и никакви крясъци
тихо идеологиите спяха
в тази нощ
на следзимни звезди
до изгрева
има още време
пак да се огледаш
посегнах към житото
на капките
в играта на дъгата
небе
да положа на тъмно
в нощта на земята
поникна
кристал на неземното
в малък образ без думи
не те надминавам създание
съзнание на преданието
за какво си мисля ли
за ? въпросителната
извита черта
с точка за край
и дали точката е само една
и сама
в пустинята на извитото
въображение
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X