Моника Попова, Рисунки
Други вярват на политици.
Единствените курви, които не обичам.
Лакоми усмивки изгризаха екрана.
Покривката на масата е стар плакат със скъсана глава.
Бюлетината до мен си поръчва номер от менюто.
Вечеряхме стар цигарен дим с десерт от грозен пъзел.
Буковски се влюби в мен и ми счупи носа.
Беше по потник и жълти слипове.
Летях на стоп до Вегас, без да знам, че ще се гръмне Томпсън.
На сутринта намерих употребяван заглушител за съвест.
И аз ли трябва да се самоубия?
Псалтирът на полезните идиоти: „този път ще е различно.”
Бай Генко, твоите картини красят портативните кенефи.
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X