Петра Марино, Фотография; Пловдив, базар „Капана“; 2020 – Not a Horror Movie

 

В родината се става рано
преди да е съмнало
закусва се нещо вкъщи
например бъркани яйца
или не се закусва
Денят ще бъде кратък и
трябва да се оползотвори

В неродината когато и да станеш
е време за закуска навън
кафенетата са пълни шумни
тракат чиниите в миялната
съска парата на кафемашината
хората се надвикват
надъхват се за новия ден
който ще бъде дълъг и горещ
и трябва да се преразкаже

В родината е тихо сутрин
Смълчано
леко гневно

 

Мозъкът не прави разлика между истина и илюзия

Представи си една
Лимонова градина
Зрели лимони греят
В короните на дръвчетата
Откъсваш един плод
Бавно го разрязваш
На четири по дължина
Вдишваш дълбоко свежата
цитрусова влага
Вземаш един резен
Опитваш го с език
Впиваш зъби в крехката пулпа
Сокът хладно потича
Ободряващо-разяждащ
Представяш ли си го,
Куче на Павлов?

 

Обсесивно компулсивно ядене на семки

мачът започва в шест вечерта момент на семейна идилия
общ език мечтано изгубено щастие заслужена зона на комфорт
гооооол вика той и се повдига леко от дивана утре ще бъде в усмирителна риза
гооооол вика тя и си долива в чашата бира утре ще я ограбят в автобуса
ти си на балкона държиш антената в правилната позиция затаила дъх има мир
всичко е наред има чувство на заедност те се забавляват
споделен ентусиазъм сплотеност спонтанна детска радост
да го духа инфлацията
гоооооол

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.