Месец: април 2021

Изглежда, че най-големият грях за една жена е да си спести имитирането на оргазъм, да забрави да изнесе подходящото представление или пък да не може.

Баш тогава ям най-много бой – не когато не изкарам и не дам на моя достатъчно пари, или пък нещо не се получи с готвенето… Обаче вкарва ли ми го в гъза, въпреки че оная му работа не е чак толкова голяма, наистина много боли и не ми идва ищах отвътре да ахкам и пъшкам като педераст. Вместо това викам и се дърпам, а той ме бие. Сърди се и бие. С аналния секс не можах да свикна.

Ебането като цяло ли? Чат-пат е готино. В началото, признавам, с него беше даже много готино. Първият път яко ме опъна направо на масата в кафенето, дето шетам като сервитьорка. Едва изчака да затворим, напъди Верка колежката и ме награби. На същата маса до бара, дето отвися цялата вечер. Голям мъж, види се – що ракия изпи, и все мен гледаше. Верка, и тя взе да му се бута, цицата си направо в устата му навря. Той я щипна веднъж-дваж отзад, и под полата й бръкна там на дълбоко, като да я гъделичкаше по клитора, мисля. Тя се хилеше като боздуган, на мен ми причерня, но го черпих с две ракии и свинска пържола с гарнитура, и Верчето не я огря. Той даже не я еба, а веднага се хвана с мен. Знам аз как да предразположа такъв юнак! Само с оргазми – мои и негови!

Има още хляб в мене. От шест месеца съм в София. Преди няколко години бившият ме остави на село бременна и пребита, и избяга в Германия. Родих. Малкият е здрав и го гледат нашите. Образование нямам. Сама жена съм, трябва ми мъж, иначе съм печена и всичко мога, но без мъж не мога. Господьова работа е, разбрах го ясно, когато същата вечер той спомена, че няма къде да спи. Точно този, Боже мой, този мъж Ти си избрал за мен и ми го пращаш! Амин! Пращаш го в моята квартира – нищо че няма бойлер. Сто процента истински мъж, вярно, без работа останал (нали в снега няма как да стават строежи) но ще се оправим някак.

Ден да мине, друг да дойде, аз мисля какво ще стане с нас, какво ни е бъдещето. През зимата, знаете – лошо. Клиентите в кафенето – само строители – намаляват и не харчат както през лятото. Бакшиши няма, той все се въси, че не му стигат цигарите. Подметна, че има жена и дете на село, и цял час му правих свирки. Селото си е село, за детето го разбирам (нали и аз имам), но е мъж и ми трябва тука. Глозгах му патката, докато ми залютя на устата. Той кажи-речи остана доволен, а аз се правя, че от свирки получавам оргазъм. После, когато за пръв път ме сцепи отзад пак стиснах зъби и даже му казах, че такъв кеф не съм получавала никога. Как не, като знам, че ще се върне при жена си, ако ебането спре да му харесва или нещо се усъмни, че не е велик ебач. Страх ме е много, не искам да го загубя, затова бълвам оргазми на килограм…. Оргазми и пари обаче – реално никак. Стана така… даже не знам как стана, та веднъж… ама много зле беше положението с парите… през кафенето мина Иван, дето все ме задява… Нямаше други клиенти, той ме дръпна зад бара, опъна ме за секунди и ми остави двайсет лева. После – аверът му Кирчо, и той… И други почнаха да идват. Дружината строители няма работа, пари не им стигат за курвите от отсрещното заведение и затова мен ебат. Само мен, щото Верка май е пипнала нещо. Е, много ясно – не изкарвам колкото курвите, ама и на толкоз съм благодарна. Един ще даде десет лева, друг – двайсет… Все е нещо и закърпвам положението. Оргазми, слава Богу, не ми търсят, само да шавам от време на време. Щом се еба се за пари – поне няма нужда да се правя на идиот. Шефовете подразбрали нещо и сега всяка моя смяна започва със свирка за добро утро и добър ден. Хазяинът също се вреди, но ми опрости половин наем. Нашите аха-аха да ни хванат на калъп, когато се изтърсиха от село без да предупредят и оставиха детето – уж за малко… Поне донесоха яйца и сланина, та си отдъхнах, че ще имам с какво да си храня мъжете. С оня често пъдим малкия в кухнята, но боят понамаля.

После нещо стана. С пролетта дойде. Почнах да се замислям. Бая време вече, през тия дълги зимни месеци: само тормоз откъде и как да купя хляб и цигари. За жълти стотинки ме опъва кой където свари – в кафенето, пред кафенето, зад кафенето, а веднъж и в пряспа сняг… четиримата въшльовци, дето даже не си платиха… Колкото мога пари нося в къщи, а той само сумти недоволен… Не разбира ли, че наем плащам, и ток?! Когато го доведох в къщи си мислех, че е мъж някакъв и все ще носи нещо, ще помага… пък може и бойлер да купим. Къде ти! Бой и ебане след бой и ебане. Оргазми ли?! Ти да видиш! Патката ти е малка и мирише лошо, дрисльо, и нещо бяло й тече. Този твоя гъз от кога не си го бърсал? Естествено – пак бой, но си казах приказката и ми олекна на душата.

Изяде киселото мляко на детето, взе каквито пари успя да намери и си тръгна… Не ми се даваха парите, с честно ебане си ги бях изкарала. Дръпнах го за ръката, той ме цапна. Тогава всъщност се уплаших за пръв път – да не вземе да размисли и да остане при нас. Бързо-бързо го пуснах. Майната им на парите.

Сега съм щастлива. Довечера ще предложа нова поза на Иван.

И кой знае…

14-15. 04. 2021 г.

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X