Росен Тошев, Путин в сърцата ни V, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия

 

Осем вечерта;
студен площад в малък град.
Бездомно момче-инвалид ляга на плочките да нощува.
Прегърнал своята жестока съдба, загъва се с погнусата в погледа на последния окъснял минувач, стискащ здраво препълнени от покупки торби.

 

Отнякъде дочувам глас:
„Повярвай, за да се спасиш!”
Разпознал ме е, а толкова се крих.
Апулей без златното магаре;
Religio или ligare?

 

Обади се, ако имаш време…
Че кой има време;
може ли да го купим, притежаваме?
Не. Времето е собственикът и то си има хора.
Прожекция на човеци в киносалона на вечността.

 

Кафето се загледа уморено в кафената си каквина…
Изля се върху бялата покривка и се самоуби.
Наведох се да пия-жаден за свободен избор…
Останала е само кална локва от пресъхнал извор.

 

Разхождам се в ума си.
Срещнах бивша мисъл.
Поздравихме се студено.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.