Росен Тошев, Colfinus frostrus frostrus, 2011 г., 45х50 см, темпера, маслени бои, дърво
Къртица
Намериха я следващата пролет
В стая със кристален полилей
И плътно спуснати завеси
С цветя, изсъхнали отдавна
В стъклените вази
С ракла със безброй кутийки
С потъмнели с времето бижута
С перо в пресъхнала мастилница
И огледало, потънало в прах
На легло с прозрачен балдахин
Лежеше неподвижна
Като малка порцеланова кукла
Със ослепели стъклени очи и сини устни
В заключена съкровищница под земята
В която въздухът не мърда
Си беше подредила рай
Във който бавничко да гние.
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X