Росен Тошев, Me and Campbel’s, 2012 г., 130х180 см, маслени бои, платно

 

 

Минава полунощ.
Дебна обявите в jobs.bg
Отново нищо…
Нямаш работа – не съществуваш.
Странно, мен сега има ли ме, или ме няма!
Неопределена безтегловност.
Аз ли съм виновна?

Социални същества сме.
Общността ни е заложена.
И без нея сме като изгубени.
Минава полунощ.
Почти несъществуваща,
дебна обявите в джобса.
Искам да ме има!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.