Венцислав Арнаудов, Юмрукът, 2018

 

 

Луи Арагон „Лондонска вечер“

Вървя сред жълтите мъгли на февруари
Сам с една любов която приближава
Тя ще дойде ли
Неспирно разпилявам нетърпението на моите стъпки
Докосвам с лактите фантоми
Добър вечер доктор Джонсън добър вечер Джордж Бороу
И Мол Фландърс бродеше край Темза
Какво ти Шели казваше за този град
Hell is a city much like London ах не обратно беше
В нощта видя ли оня ад
В него има ли достатъчно декори за престъпни сцени
О Марлибън сред пейзажен кадър
Пусти неми улици с петна от кръв почистени грижовно

В този миг си казвах Странен е
Студът на Ереб А
Къде са някогашните огньове
Внезапно слънцето възпламени фитила
Факел на паважа
Всички тичат в своите ватирани ботуши
Към този грешен изгрев
Сред процесия от стълби кофи за вода
Колцина сме когато бие полунощ пред пламналата сграда
Спасители със странни жестове и с нажежени кукли в своите ръце
Призраци на тротоара си говорят на жаргон
Високомерна просякиня в мърлявите си дантели и с перо на своето шапо
Оратор от скамейките на Хайд парк
Един китаец от Ийст Енд излязъл от роман за Шерлок Холмс
Невидима тълпа ридания и врява
Присъстваме на битка между струя и искра
Кой гори сред срутващите се стени
Незавършени романи Магазини
Сенките и пламъците заличават социалните причини
Подправки платове какво ли не
От ръце в ръце минава малката припаднала Дорит
Това дали ще бъде винаги спектакъл
И единствено спектакъл
Спектакъл О свидетели слепци на случка за разказване по-късно
Дълго след като останките ще бъдат сринати и къщата отново изградена

В партера ще има
Бар със същата онази бира
И с различна песен

 

Превод от френски Жоржета Чолакова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.