Жоржета Чолакова – Луи Арагон „Лондонска вечер“

by New Social PoetryNo Comments

Венцислав Арнаудов, Юмрукът, 2018

 

 

Луи Арагон „Лондонска вечер“

Вървя сред жълтите мъгли на февруари
Сам с една любов която приближава
Тя ще дойде ли
Неспирно разпилявам нетърпението на моите стъпки
Докосвам с лактите фантоми
Добър вечер доктор Джонсън добър вечер Джордж Бороу
И Мол Фландърс бродеше край Темза
Какво ти Шели казваше за този град
Hell is a city much like London ах не обратно беше
В нощта видя ли оня ад
В него има ли достатъчно декори за престъпни сцени
О Марлибън сред пейзажен кадър
Пусти неми улици с петна от кръв почистени грижовно

В този миг си казвах Странен е
Студът на Ереб А
Къде са някогашните огньове
Внезапно слънцето възпламени фитила
Факел на паважа
Всички тичат в своите ватирани ботуши
Към този грешен изгрев
Сред процесия от стълби кофи за вода
Колцина сме когато бие полунощ пред пламналата сграда
Спасители със странни жестове и с нажежени кукли в своите ръце
Призраци на тротоара си говорят на жаргон
Високомерна просякиня в мърлявите си дантели и с перо на своето шапо
Оратор от скамейките на Хайд парк
Един китаец от Ийст Енд излязъл от роман за Шерлок Холмс
Невидима тълпа ридания и врява
Присъстваме на битка между струя и искра
Кой гори сред срутващите се стени
Незавършени романи Магазини
Сенките и пламъците заличават социалните причини
Подправки платове какво ли не
От ръце в ръце минава малката припаднала Дорит
Това дали ще бъде винаги спектакъл
И единствено спектакъл
Спектакъл О свидетели слепци на случка за разказване по-късно
Дълго след като останките ще бъдат сринати и къщата отново изградена

В партера ще има
Бар със същата онази бира
И с различна песен

 

Превод от френски Жоржета Чолакова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Ангел Дюлгеров – Думата „любов“

by New Social PoetryNo Comments

Венцислав Арнаудов, Юмрукът, 2018

 

 

Луи Арагон „Лондонска вечер“

Вървя през жълтата мъгла на февруари
Сам със една започваща любов
Дали ще дойде тя
И аз разпръсквам до безкрай нетърпеливостта на мойте стъпки
Минавайки край призраци
Добър вечер доктор Джонсън добър вечер Джордж Бороу
А Мол Фландърс скиташе се там край Темза
Нали ти Шели казваше за този град
Hell is a city much like London[1] ах не беше ли обратното
Но ти видя ли ада през нощта
Съществуват ли толкова декори за престъпленията
O гледката на улица Марлибън
Пусти неми улици където петната кръв грижливо са почистени
Тъкмо си казвах Как е странно
Студенината на Ереб[2] Но
Къде си днеска лански плам[3]
Внезапно слънцето сред гъстата мъгла
Факел на улицата
Всички тичат със ватирани ботуши
Към фалшивата зора
И носят стълби кофи със вода
Колцина ще сме щом удари полунощ пред пламналата сграда
Жестовете нереални на спасителите и нажежените подвижни стойки в техните ръце
На тротоара призраците водят разговор на кокни[4]
Прелестната просякиня в изцапани дантели и шапка със перо
Проповедникът от пейките в Хайд Парк
Китаецът от Ийст Енд[5] излязъл от история за Шерлок Холмс
Невидима тълпа ридания и глъч
Присъстваме на битката на струята с искрата
Какво ли гори тук с рухването на стените
Романи недовършени Магазини
Сенки и огън заличават социалните причини
Подправки тъкани памучни ли не знам
Пренасят от ръце на ръце припадналата малка Дорит
Спектакъл винаги ли ще е всичко
И нищо повече освен спектакъл
Спектакълът О слепи свидетели история която да разкажете по-късно
Когато отдавна вече развалините ще са изравнени и къщата отново построена

 

А на приземния етаж ще има
бар където бирата ще бъде същата
Но песента ще е различна

 

Превод от френски Ангел Дюлгеров

 

[1] „Адът е град, наподобяващ Лондон“ – стих от английския поет Пърси Биш Шели („Питър Бел Трети“- Част 3 „Ад”).

[2] Ереб – древногръцко божество, олицетворяващо мрака.

[3] Алюзия към стиха „Къде си днеска, лански сняг?“ от стихотворението на Франсоа Вийон „Балада за някогашните жени“, превел от френски език  Васил Сотиров.

[4] Кокни – лондонски диалект.

[5] Ийст Енд – район в източната част на Лондон.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Louis Aragon – Un soir de Londres

by New Social Poetry2 Comments

Венцислав Арнаудов, Юмрукът, 2018

 

Un soir de Londres
Je marche dans les brouillards jaunes de Février
Seul avec un amour qui commence
Viendra-t-elle
Et je disperse sans fin l’impatience de mes pas
Coudoyant des fantômes
Bonsoir Docteur Johnson bonsoir George Borrow
Et Moll Flanders flânait le long de la Tamise
Comment donc disais-tu Shelley de cette ville
Hell is a city much like London ah c’était à l’envers
Mais as-tu vu la nuit l’enfer
A-t-il tant de décors à l’usage des crimes
Ô paysage de Marylebone Road
Rues vides sans parole où l’on a soigneusement essuyé les taches de sang

Je me disais justement Comme c’est étrange
Le froid de l’Érèbe Mais
Où sont les flammes d’antan
Soudain le soleil dans l’étoupe
Une torche dans la rue
Tout ce monde court avec des bottes de ouate
Vers cette fausse aurore
Dans un acheminement d’échelles et de seaux d’eau
Combien sommes-nous quand minuit sonne devant l’immeuble incendié
La gesticulation irréelle des sauveteurs et ces poupées incandescentes dans leurs bras
Les spectres du trottoir parlent entre eux cockney
La mendiante superbe dans ses dentelles sales et le panache à son chapeau
Le prédicateur des bancs de Hyde Park
Un Chinois de l’East End sorti de Sherlock Holmes
Foule invisible sanglots et rumeurs
Nous assistons à la lutte de la lance et de l’étincelle
Qu’est-ce qui brûle ici dans les écroulements de murailles
Romans interrompus Commerces
Les ombres et le feu raturent les raisons sociales
Épices cotonnades je ne sais
On se passe de main en main la petite Doritt évanouie
Est-ce que tout sera toujours un spectacle
Et seulement un spectacle
Un spectacle Ô témoins aveugles une histoire à raconter plus tard
Quand depuis longtemps les ruines seront abattues la maison reconstruite

Et au rez-de-chaussée il y aura
Un pub où l’ale soit pareille
Et différente la chanson

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X