Марко Видал – Узбекска тетрадка II (Пустиня, провинция и манталитет)

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов, Хиперрел. Нар

 

Сред пустинята

Електронната музика взривяваща представата им за нормалното
в една държава където всичко забавно е смятано за грешно
в най-освободителния момент от живота ми
когато пред полицаите и местните селяндури
те хванах много силно за ръката
и се затичах, докато виках
х
а
р
а
м

 

Булоқбоши

Млади гърбави и забулени жени
товарят кофи с вода
Други мият старите си съдове
Течаща вода у никого няма
Фонтанът по пътя или по-добре казано
Маркучът е
Отправна точка за
Всички страдания

 

Узбекска приказка I

Искам да запиша магистратура в чужбина
ми каза веднъж една добра студентка
втория семестър я нямаше
бяха я омъжили за първия срещнат

 

Жените не ходят по мъжки проститутки
ми каза веднъж моя хазяин
докато пиехме чой
в квартирата ми в Ташкент
Те могат да живеят без секс
не са като нас
ние имаме първичен инстинкт
за това ходим по курви
а след това отиваме да четем намаз* в джамията
и ни олеква съвестта

*Мохамеданска молитва, която се прави по пет пъти на ден в определено време.

 

Ако баща ми разбере ще ме убие
Ми каза веднъж Уктам
Скоро ще ме женят
Ще се постарая да бъда поне
Бисексуален

 

Диалог с лицемерен (или просто еблив) мюсюлманин

– Какво ако една жена реши да се чука преди сватбата
– Ами тя си е курва
– А какво пък ако един мъж реши да се чука преди сватбата
– Ами той си е мъж

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – В самотата на моите чаршафи

by New Social PoetryNo Comments

Ния Пушкарова, untitled, 30×40, epoxy covered ribon over a rusty pallet, installation part of exhibition Art with working hours

 

В самотата на моите чаршафи пак ти се появи
нощем като неискан призрак
в тъмнината като еблив гост
между краката ми космати и черни
се появи – на сън – стърчащия ти кур
но нали знаеш – аз кур не искам само
искам прегръдката ти топла
искам очите ти блестящи в тъмнина
искам усмивката ти кротка сияеща в мрачина
искам краката ти къси и обезкосмени да треперят цели в полумрак
искам да усетя топлината излъчваща тялото ти. Но
искам най-много да усетя прегръдката, очите,
усмивката, краката ти,
докато бунтарския ти кур ме разрязва надве
и душата ми се изнизва директно в рая.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Александър Вутимски – За наслаждението / Sobre el placer

by New Social PoetryNo Comments

Ния Пушкарова, the translators 100×90, oil painting

 

За наслаждението

Нищо не е било по-мъчително от страха пред свободното наслаждение. През вековете то беше порицавано с ожесточение от аскетите на християнството, също и от всички страхливци. Заради някакъв неизвестен недъг те отмъщаваха сега на света, създавайки един морал, окончателно противен на живота. Те отрекоха нашето право на наслаждение, заплашвайки ни най-напред с отмъщението на един бог, когото те все още наричаха всеблаг.

И така, здравите и невинни юноши, а и мнозина други още трябваше да се изтезават смъртно в тъмните си легла през нощта, когато животът в техните членове заповядваше радост. По-късно те трябваше да се промъкват тайно до някое малко наслаждение с гузната съвест на крадци. Проклятие на онези мрачни изобретатели, които превърнаха най-чистия източник на радости в един истински пъкъл!

По-късно обаче други знаеха вече да говорят за пресита и за отегчение от живота; тези отрицатели, които поради слабост и неупорство дезертираха от християнството. Тяхното съзнание все още скрито почиташе съществуващата нравственост, но те вече бяха неспособни за въздържание. Така техният порив към наслаждение можеше с право да се нарича сега порочност. Ако не се връщаха покаяни при Христа, те свършваха живота си в отчаянието най-сетне, или дори – в мрачното престъпление. Впрочем страхът разваля живота.

Аз искам да се радвам без угризения. Да бъдем силни в нашите наслаждения. Да не укоряваме прекрасния порив към сексуалното движение у членовете. Мъчително-безполезно е нашето съзнание да унищожава насилствено този властен ток на живота. Аз желая впрочем самото ни съзнание да стане жизнено.

Но ние ще се приближим ли до живота, ще го открием ли? Но ще разберем ли най-сетне, че естественият човек както би могъл да се наслаждава без угризения и страх, така също би се и въздържал с радост?

 

Sobre el placer

No hay nada más desolador que el miedo al gozo en libertad. Durante siglos, el placer fue ferozmente reprendido por los ascetas cristianos y por todos los cobardes. Debido a alguna desconocida deficiencia, ellos se vengaban del mundo creando una moral totalmente contraria a la vida. Ellos negaron nuestro derecho al placer, amenazándonos primero con la venganza de un dios que ellos seguían denominando todomisericordioso.

Y de esta manera, los jóvenes inocentes y sanos, así como otros muchos, tenían que seguir torturándose por la noche en la oscuridad de sus camas, mientras la vida en sus miembros dictaba gozo y alegría. Más adelante, tendrían incluso que escabullirse a hurtadillas para disfrutar aunque fuera por un momento, pero con la conciencia culpable propia de los ladrones. ¡Una maldición de aquellos lúgubres inventores que convirtieron la fuente más límpida de gozo en un auténtico infierno!

Más adelante, sin embargo, había ya quiénes sabían hablar de la saciedad y del hartazgo de la vida; aquellos negacionistas que por debilidad y falta de persistencia desertaron del cristianismo. Su conciencia seguía venerando ocultamente la moralidad existente pero ellos ya eran incapaces de contenerse. Así, su impulso hacia el placer podría denominarse, con mucho acierto, vicio. Si no volvían arrepentidos ante Cristo, ellos acababan sus vidas sumidos en la desesperación, o incluso en el crímen sombrío. El miedo corrompe la vida.

Yo quiero alegrarme sin remordimientos. Que seamos fuertes en nuestro gozo. Que no reprochemos el maravilloso impulso sexual en nuestros miembros. Es dolorosamente inútil que nuestra conciencia destruya por la fuerza esta potente corriente de vida. Yo deseo, por cierto, que nuestra propia conciencia se vuelva vital.

Pero nosotros, ¿nos aproximaremos a la vida? ¿la descubriremos? ¿Llegaremos a comprender finalmente que el hombre natural, tal como podría disfrutar sin remordimientos y sin miedo, también podría abstenerse con alegría?

 

Traducción del búlgaro Marco Vidal

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Хулио Руис – Израстваме

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „Erdbe“ (de)
(бг. земя / наследство), инсталация, картон, дърво, стъклен цилиндър, вода, 2016-2017

 

 

Израстваме, изучавайки стандартизирани асоциации, които ограничават свободата на нашите възприятия. Цветовете – едно от първите неща, които научаваме като малки – са предварително определени. Черният на смъртта, червеният на страстта, белият на мира, зеленият на надеждата, розовият на момичетата… синият…

Но ако погледнеш внимателно гарван например, ще забележиш как в тъмнината на крилете му се появяват нюанси на синьо, които изведнъж променят асоциациите, които правим с тази птица. Щом е син, значи не е толкова страшен, вече не е прокълнат, по-мил е, някак си по-лек.

Казаха ми, че съм син на цвят. Добре, приемам го и го уважавам, но какво синьо съм аз? Дали съм синьото на крилете на гарван? Едно тъмносиньо, почти черно? Позволете ми да видя нюансите на моите отражения.

 

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Китайски писма и вопли

by New Social PoetryNo Comments

Вероника Цекова, „POesie” (de) (бг. поезия / ДУПЕ) (от поредицата „PO“), калиграфска рисунка, мастило върху хартия, 2019

 

 

Очите ти дръпнати
Очите ми дръпнати
Китайски гъз
Родна стряха

 

Малката ти пишка
събужда
големия ми звяр

 

Обезкосменото ти тяло
привлича
гривестия ми кур

 

Черният ти гъз
се откроява
пред юмрука ми

 

Тесният ти гъз
се разтваря
след като го натъпча

 

Гъзът ти мирише
на попърс и мастика
слюнката ми протича

 

Ти стоиш целия разкрачен
Курът ми е насочен
готви се да стреля

 

Слюнката ми среща
протичащия лубрикант
по повърхността на ануса ти

 

Сладко-киселата ти сперма
среща
палавия ми език

 

Застанал си на кучешка
Гъзът ти е отворен
Светлото бъдеще предстои

 

Ебем се
Свършваме
И пак се ебем

 

Гладкото ти телце
е покрито
с гъстата ми сперма

 

Ебем се
Ебем се
С часове

 

Като видя усмивката ти
направо
ми се доебава

 

Фащаш ме за пакета
Фащам те за дупето
Край

 

Еба те в устата
Еба те в гъза
Кримпай

 

Кур
Кур
Бой с мечове

 

Още си на кучешка
От ямата ти протичат
Моите неродени чавета

 

Намалявам-увеличавам ритъма
Стенеш като курва
Музикалното китайче пее

 

Защо трепериш целия пред мен
Защо така ме поглеждаш
когато го вкарвам в теб

 

Яздиш
Откачваш
Скачаш
Трепериш
Танцуваш
Настръхваш
Движиш сa
Спираш
Продължаваш
Молиш сa

Свършвам

 

Я ми седни на лицето
Я ми отвори ципа
Я ми подай тоя гъз
Я ми лижи кура
Я ми
Свърших

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – пътешествие към мексико

by New Social PoetryNo Comments

RASSIM®, Дрога, 1995. Видеодокументация от пърформанс, 90 мин. Фотография: Данаил Вълковски

 

на всички несвършили любови
на карлос

едно мексиканско бяло момче
със раздалечени зъби
дълъг бретон тъмни очи
големи ръце
нисичко и слабичко

неговата кротка и детска усмивка
от пръв поглед ме омагьоса

аз го търсех
и за мое учудване
търсенето
беше взаимно действие
започнахме да се виждаме
да излизаме
да гледаме филми
да обсъждаме живота
бъдещето
семейните драми
провала на социализма

аз атеист
той християнин
вратът му надменно показваше
броеницата на неква си
католическа дева

аз нежно му се усмихвах

той обаче се правеше
на недостъпен
ем ме търсеше
ем не искаше да се привързваме
един към друг
дори не ме целуваше
когато си казвахме чао

такова поведение обаче не се дължеше
на религиозните му възгледи
а по-скоро защото като велик
мексиканец и очарователен
латино-прелъстител
обичаше да омайва мъжете

аз обаче имах търпение
три седмици го свалях
една вечер ходихме в клуб
пихме няколко шота текила
говорихме за глупости и
най-сетне го доведох в нас
гледахме филм ядохме чипс
легнахме да спим
почнахме да се целуваме
да се прегръщаме
след една минута влюбване
усетих надървения му кур
срещу надървения ми кур
преди да го фана за хуя
той ме изпревари
и ме фана за врата
и започна да ме задушава яко
с големите си ръце
с отворените си тъмни зеници
тогава му казах
кво правиш бе
кво е това
ей така
продължавай
ако нещо се случи пирогов е на пет минути
той не знаеше какво значи пирогов
но явно не му пукаше
и продължи да ме задушава
още два часа
на следващия ден се събудих неебан
той си тръгна и аз останах сам
и леко ме болеше шията

до ден днешен продължавам
да мисля за неговите
омагьосващи задушавания
докато слушам блокхед
или бордс оф канада
и си пия сума ти шота мастика
и обнадежден гледам през прозореца
към пирогов

тогава си викам
а бе защо
не ме боли врата
сега

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Стихотворения за една привилегирована колежка която за разлика от останалите е на трудов договор

by New Social Poetry2 Comments

Хубен Черкелов, 2 Долара от Нова Зеландия, Дарт Вейдър, 2017

 

 

Стихотворения за една привилегирована колежка която за разлика от останалите е на трудов договор

На всички работници подкрепящи капиталистическия произвол

I

Надменно пристигаш на работното си местó
Ти нали си на трудов и може да наричаш
Така мястото където служиш
Да го наричаш или да го наречеш? Свършен или несвършен вид
На глагола?
Кажи ми моля те професорке моя
Кажи ми моля те кой вид на глагола да използвам
Нали съм глупаво момче

II

Надменно напускаш работното си местó един час
По-рано нали не обядваш нали не ядеш
Работлива си работохоличка си все заета все
Отдаваща се на другите все неотлагаща задачите си те винаги
Са най-важното без значение дали останалите имаме или не
Работа да вършим

III

Марко знаеш ли какво означава надменен? Хиляди
Синоними мога да ти дам нали съм всезнаеща но
По-добре да ти кажа испанската дума нали си
Глупаво момче

IV

Надменно вдигаш телефона Надменно отговаряш на въпросите ми
Надменно ме придружаваш до миграция Надменно ми напомняш
Че нямам трудово правооотношение Надменно ми съобщаваш че
Ще ми повишат хонорара Надменно ме информираш че възнаграждението ми е прекалено
Високо за бг стандарт макар твоята испанска заплата на обуржоазен държавен чиновник
Да е три пъти по-голяма от моята
Все надута все надменна все високомерена все парадирираща с онази
Кисела физиономия и тази чорлава коса на
Незадоволена но наскоро ебана
Кучка

V

Надменно ме викаш да се кача в твоя кабинет с касичката
Надменно ме каниш да вляза в него Добродетелно влизам
И сядам срещу теб Ти не ме поглеждаш в лице
Нали си заета все заета все ангажирана с работа
Надменно ми разваляш касичката Надменно преброяваш банкнотите
Надменно ме молиш да ги преброя и аз
Надменно затваряш касичката Надменно ме молиш да напусна
Кабинета Ти Надменно задраскваш в тефтерчетото току-що
Свършената работа Добродетелно излизам от кабинета Ти

VI

Надменно ми обясняваш че въпреки ясното трудово правооотношение и
Въпреки осем часовия работен ден
Аз нямам право на трудов а на граждански договор
Нали не са обявили обществен конКУРс за работа
Нали ти си по-добра най-добра за това ти си на трудов
За това ти имаш право на щатна заплата
А пък останалите не

VII

Винаги само ти решаваш кога започва и кога приключва разговорът
Нали ти си на по-висока позиция Нали си на трудов
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
Ти

Заслужила си си го нали си по-добра най-добра

VIII

Ти имаш собствена тоалетна на етажа
Тоалетна където само влизаш ти и
Чистачката от малцинствата Онази същата дето веднъж те помоли
Да и направиш ксерокопие на личната карта и ти любезно й съобщи
Че на същата улица има копирен център където може да й направят тази услуга
За пет стотинки обаче после се замисляш и си викаш айде да й направя услугата
На жената тя нали е добричка макар че е циганка Ето ти ксерокопието
За нищо

IX

Ти имаш собствена тоалетна на етажа
Заключена тоалетна където само влизаш Tи Няма значение
Че остава само една тоалетна да използват всички останали на етажа
Няма значение важното е че госпожица като теб може да сложи
Гъза си и рошавата си путка върху тоалетна чиния която
Оная мърлява циганка чисти само и изключително за Теб
Ти нали пикаеш парфюм

X

Чудничка работа свършихме!

 

Отворено писмо от Атанаска Тушева до една незадоволена лелка

Аре фащай пътя за магистралата
Че само за там ставаш…

Атанаска Тушева
От Павликени

Знаеш ли какво означава ЕТТ?
Това е испанското съкращение за
Empresa de Trabajo Temporal
На български се нарича
Агенция за временна заетост
Тази агенция е посредник С тях ще подписваш гражданския договор
Така ние като институция избягваме каквато и да е отговорност
Спрямо теб като работник Нали не си работник Работник не си ти
Макар да седиш осем часа на ден на това място и да имаш уж служебен компютър
Така нема да можеш да ни съдиш нали работиш в бг за неква умрела фирма
И на договора ти дори пише че си рецепционист макар да вършиш същата работа на
Auxiliar administrativo като останалите
Тези другите дето се водят на испански трудов договор

Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша

Ама чакай бе момче аз не съм auxiliar administrativo аз съм oficial administrativo
Това е по-висока позиция някак по-официално е по-official ако знаеш английски
Аз съм голяма работа Мен Испания ми плаща

Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща

Aз понеже съм минала concurso de oposición дори ходих на некви изпити и явно добре
Съм се представила щом са ме взели мене а не тебе
Някак ги минáх после отидох на интервю и ме взеха докато Ти бедно момче на никакво
Интервю не си ходил за тва немаш право на щатна заплата нито на постоянен договор
Заради това Ти бедно момче не се водиш auxiliar administrativo
Заради това Ти не си от тази привилегирована класа
Дето сме ние щатните служители на испански договор
Ние сме los de plantilla
Знаеш какво означава това нали?

Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla

De plantilla сме ние… А ти, бедно момче, никой не си!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Истории около разкриването на един провинциален педал

by New Social PoetryNo Comments

Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл.,  95/210 см, 2018

 

 

I
В болничната стая дядо ми прекара последните си дни свързан
За апарата за изкуствено дишане
Баща ми отиде да го види и в стаята бяха баба ми
И един мой чичо
Първото нещо което чичо ми каза на баща ми беше
Вeрно ли е че синът ти е педерас
Баща ми вика не е педерас гей е
А бе стига глупости той има ли пари богат ли е вика чичо ми
Как да има пари щом е първокурсник в университета отговори баща ми
Значи синът ти е
Пълен педерас

II
Когато бях на седемнайсет майка ми реши че е добър момент
Да сподели тайната ми с цялото семейство
Каза първо на баба която се оказа супер разбрана
Баба ми вика дъще страшно е синът ти да бъде наркоман
Или крадец
Или дилър
Или изнасилвач
Не се карай с него моля те моля те дъще това не е страшно
Това е просто любов
По-нататък дойде реда на останалите в семейството
Когато разбра един мой вуйчо той вика
Какво нещастие за семейството как може така
Само като си представя двама мъже в леглото и ми се повръща
Майка ми замълча
Баба ми замълча
Вуйчо ми си тръгна засрамен и понеже е истински мъж и нали
Истинските мъже не може да се извиняват и да признават която и да е
Грешна постъпка

Три години по-късно вуйчо ми бе осъден за трафик на кокаин
Лежа три години в затвора

Другият ми вуйчо не можа да се изкаже и да изрази мнението си по темата
Той почина преди да съм се родил от свръхдоза
Кокаин

III
Бях единайсти клас в час по физическо
Госпожата ни накара да тичаме из квартала и да следим неква карта
Оформихме групи
Аз попаднах в група заедно с готините батки
Виках си а бе сега кво ще правя с тия мачовци…
Тичахме спирахме почнахме да си говорим
Единият батка ми вика а бе марко може ли да те питам нещо
Да разбира се отговорих
Имаш ли си прятелка
Нямам приятелка но имам приятел
Неудобно мълчание пълна тишина
Минута по-късно другият батка наруши мълчанието вика ми
Може ли да те питам и аз нещо
Да отоговорих в очакване на тъпия въпрос дали съм мъжа или жената
Във връзката
Родителите ти знаят ли
Да отговорих
И как го приеха
Добре викам
Много се радвам бате отговори усмихнато батката
След което ме потупа одобрително по рамото
И продължихме да тичаме
Из работническия провинциален квартал
С карта в ръка

IV
Едно описателно стихотворение за андалусийската действителност

Не съдете и няма да бъдете съдени

Петък следобед
Часовете свършват и всички тръгваме от училище към домовете си
С една съученичка сме съседи и тръгваме заедно
Тя е голяма католичка и консервативно настроено момиче но тва мен не ме касае
Нали педалите сме широко скроени и толерантни хора
Кармен е горда католичка Вратът й надменно демонстрира броеницата
На андалусийска дева На кейса на телефона й дори има стикер с образа на въпросната дева
Дори носи дървена гривна с малки икони от тия евтините дето се продават в магазините
За едно евро Кармен е горда андалусийска католичка Парадираща католичка е тя
На кръстовище в южния провинциален испански град идва момента да си кажем чао
Обаче тя се замисля и ми вика чакай бе марко искам да те питам нещо
Дали би искал да се… да се таковаме
Смаян я поглеждам в очите и казвам не гей съм съжалявам след което кротко се усмихвам

Кармен е възмутена католичка и смутено забива поглед в тротоара докато изрича
Пресвета Дево Богородичке След което тържествено се прекръства и елегантно ме заебава

Кармен е запалена и възмутена католичка която много ама много
Я сърби

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Антонио Оригуела – Да живееш така

by New Social PoetryNo Comments

Свилен Стефанов, Великата красота и последният от пърформансите, м.б., пл., 90/205 см, 2019

 

Сегашната действителност на всички авиокомпании е,
че няма къде да летим.

Мария Хесус Лопес Солас
Директор на отдел Клиенти и Лоялти на авиокомпания Иберия
(изявление по време на кризата с Ковид19)

 

НЕБЕТО Е бистро и синьо
облаците безоблачно блестят
изглежда все едно са били изпрани
и всичко мирише на чистота.

Птиците пеят по-силно,
гъските са завладели поречията,
патиците се разхождат по бреговете на Гуадалкивир,
дивите прасета скитат по центъра на Барселона,
елените си играят на плажа в Маталасканяс,
бурените стават отново господарите на пътищата.

Само природата може да се чуе,
пулсирането й наводнява всичко,
дори може да усетиш дишането й
като на задоволена любовница.

Май вирусът ни дава тази поука.
Когато всичко се оправи би било хубаво
да признаем най-сетне уязвимостта и крехкостта си,
но също така и нуждата да се чувстваме обичани

и да съхраним всичко това
тъй като това ще е единственото, което ще сме спечелили,
след като мине карантината.

Нека признаем, че настана време да се спрем,
да престанем да произвеждаме всичко онова, което не е необходимо,
да престанем да замърсяваме
и да се отдадем на всичко онова, което толкова ни е липсвало –
допира, прегръдката, присъствието, плътността,
социалната материя на нашия живот.

Смъртоносният вирус иде да ни даде урок
за който не сме били готови
нико сме искали да чуем.

Вирусът, причинен от разрушителния ни начин на живот,
иде да ни върне щетите, които ние причиняваме

на природата и на околните.

Никога не сме били толкова близо до антиутопията.
Никога не сме били толкова близо до утопията.

Идва моментът да изберем.

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Стига сте парадирали бе, педераси

by New Social PoetryNo Comments

Един първи май

Часът е седем сутринта. Първи май. Май би трябвало да съм вкъщи, да си почивам и да отида по-късно на шествието по повод деня на труда заедно с онази смешна тълпа носталгични сталинисти. Или пък не.

В трамвая съм. Момиче разговаря с жена, която прилича на испанка, на правилен испански език, но със силен славянски акцент. Те са достатъчно близо до мен, за да мога да разбера, че разговарят на майчиния ми език, но и достатъчно далече, за да не мога да схвана нито дума от разговора им.

По-близо до мен стои мъж на средна възраст. Типичен български чичка, дето говори много твърдо, с белези по лицето, които показват колко суров е бил животът в България през 90-те. Той говори с друг мъж седнал до него и му казва а бе испанските цигани нямат нищо общо с българските цигани…

Часът е седем и (работният) ден тепърва започва. Първи май е.

01.05.2017
София

Андалусия

Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове
Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях

Великден е

Стихотворения за едно мексиканско момче

1.

На Борис

Едно набожно педалче
Възпяващо черната дева
Подаващо горделиво гъза си
Едно набожно педалче
Крещи вътре
В мен

2.

На Йордан

Едно набожно мексиканско момче
Надменно показващо броеницата
На черната дева от Гуадалупе
Иска да му духам
Но нещо го притеснява
Отдръпва се
И не си го вади
Обаче го усещам така твърд и искащ вниманието ми
Казвам му
А бе и аз имам една черна дева тука
Между краката ми
Защо не съблечеш нея и я погалиш леко
Сега

3.

На Любомир

Едно набожно мексиканско бяло момче
С поглед прелъстен и очарователен
Безумни тъмни зеници предизвикващи
Директно сваляне на гащите ми
Черната дева на броеницата му ме поглежда
Внимателно в мрака

4.

На Даниел

Едно набожно мексиканско бяло очарователно момче
С кур зовящ всички ненабожни педалчета
Да приемат християнството вътре в себе си
И да бъдат ебани дълго през нощта докато
Се молят на черната дева и изпросват кур
Да бъде до тях

Стига сте парадирали бе, педераси

Писна ми да чувам хора да се оплакват
че гейовете парадирали.
Нима останалите не парадират?
Батките парадират
с маймунските си физиономии и
бръснатите си глави.
Наглите мутри парадират с
нахалството си.
Олигофрените парадират с
лудостта си.
Кифлите парадират
със силиконови цици
устни скъпи рокли.
Сърдитите лелки от държавната администрация
парадират с
грубата си и кисела физиономия.
ПатрЕотите и те парадират
докато размахват българското знаме
в името на омразата.

В ерата на джендър манията и на глобалното оглупяване се оказва,
че най-големия проблем на България бил
че има прекалено много педали
и на всичкото отгоре парадират с гордостта си.

Нека всеки парадира с гордостта да бъде
себе си.

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X