Вероника Цекова, „Erdbe“ (de)
(бг. земя / наследство), инсталация, картон, дърво, стъклен цилиндър, вода, 2016-2017

 

 

Израстваме, изучавайки стандартизирани асоциации, които ограничават свободата на нашите възприятия. Цветовете – едно от първите неща, които научаваме като малки – са предварително определени. Черният на смъртта, червеният на страстта, белият на мира, зеленият на надеждата, розовият на момичетата… синият…

Но ако погледнеш внимателно гарван например, ще забележиш как в тъмнината на крилете му се появяват нюанси на синьо, които изведнъж променят асоциациите, които правим с тази птица. Щом е син, значи не е толкова страшен, вече не е прокълнат, по-мил е, някак си по-лек.

Казаха ми, че съм син на цвят. Добре, приемам го и го уважавам, но какво синьо съм аз? Дали съм синьото на крилете на гарван? Едно тъмносиньо, почти черно? Позволете ми да видя нюансите на моите отражения.

 

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.