Ния Пушкарова, the translators 100×90, oil painting
За наслаждението
Нищо не е било по-мъчително от страха пред свободното наслаждение. През вековете то беше порицавано с ожесточение от аскетите на християнството, също и от всички страхливци. Заради някакъв неизвестен недъг те отмъщаваха сега на света, създавайки един морал, окончателно противен на живота. Те отрекоха нашето право на наслаждение, заплашвайки ни най-напред с отмъщението на един бог, когото те все още наричаха всеблаг.
И така, здравите и невинни юноши, а и мнозина други още трябваше да се изтезават смъртно в тъмните си легла през нощта, когато животът в техните членове заповядваше радост. По-късно те трябваше да се промъкват тайно до някое малко наслаждение с гузната съвест на крадци. Проклятие на онези мрачни изобретатели, които превърнаха най-чистия източник на радости в един истински пъкъл!
По-късно обаче други знаеха вече да говорят за пресита и за отегчение от живота; тези отрицатели, които поради слабост и неупорство дезертираха от християнството. Тяхното съзнание все още скрито почиташе съществуващата нравственост, но те вече бяха неспособни за въздържание. Така техният порив към наслаждение можеше с право да се нарича сега порочност. Ако не се връщаха покаяни при Христа, те свършваха живота си в отчаянието най-сетне, или дори – в мрачното престъпление. Впрочем страхът разваля живота.
Аз искам да се радвам без угризения. Да бъдем силни в нашите наслаждения. Да не укоряваме прекрасния порив към сексуалното движение у членовете. Мъчително-безполезно е нашето съзнание да унищожава насилствено този властен ток на живота. Аз желая впрочем самото ни съзнание да стане жизнено.
Но ние ще се приближим ли до живота, ще го открием ли? Но ще разберем ли най-сетне, че естественият човек както би могъл да се наслаждава без угризения и страх, така също би се и въздържал с радост?
Sobre el placer
No hay nada más desolador que el miedo al gozo en libertad. Durante siglos, el placer fue ferozmente reprendido por los ascetas cristianos y por todos los cobardes. Debido a alguna desconocida deficiencia, ellos se vengaban del mundo creando una moral totalmente contraria a la vida. Ellos negaron nuestro derecho al placer, amenazándonos primero con la venganza de un dios que ellos seguían denominando todomisericordioso.
Y de esta manera, los jóvenes inocentes y sanos, así como otros muchos, tenían que seguir torturándose por la noche en la oscuridad de sus camas, mientras la vida en sus miembros dictaba gozo y alegría. Más adelante, tendrían incluso que escabullirse a hurtadillas para disfrutar aunque fuera por un momento, pero con la conciencia culpable propia de los ladrones. ¡Una maldición de aquellos lúgubres inventores que convirtieron la fuente más límpida de gozo en un auténtico infierno!
Más adelante, sin embargo, había ya quiénes sabían hablar de la saciedad y del hartazgo de la vida; aquellos negacionistas que por debilidad y falta de persistencia desertaron del cristianismo. Su conciencia seguía venerando ocultamente la moralidad existente pero ellos ya eran incapaces de contenerse. Así, su impulso hacia el placer podría denominarse, con mucho acierto, vicio. Si no volvían arrepentidos ante Cristo, ellos acababan sus vidas sumidos en la desesperación, o incluso en el crímen sombrío. El miedo corrompe la vida.
Yo quiero alegrarme sin remordimientos. Que seamos fuertes en nuestro gozo. Que no reprochemos el maravilloso impulso sexual en nuestros miembros. Es dolorosamente inútil que nuestra conciencia destruya por la fuerza esta potente corriente de vida. Yo deseo, por cierto, que nuestra propia conciencia se vuelva vital.
Pero nosotros, ¿nos aproximaremos a la vida? ¿la descubriremos? ¿Llegaremos a comprender finalmente que el hombre natural, tal como podría disfrutar sin remordimientos y sin miedo, también podría abstenerse con alegría?
Traducción del búlgaro Marco Vidal
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X