Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл.,  95/210 см, 2018

 

 

I
В болничната стая дядо ми прекара последните си дни свързан
За апарата за изкуствено дишане
Баща ми отиде да го види и в стаята бяха баба ми
И един мой чичо
Първото нещо което чичо ми каза на баща ми беше
Вeрно ли е че синът ти е педерас
Баща ми вика не е педерас гей е
А бе стига глупости той има ли пари богат ли е вика чичо ми
Как да има пари щом е първокурсник в университета отговори баща ми
Значи синът ти е
Пълен педерас

II
Когато бях на седемнайсет майка ми реши че е добър момент
Да сподели тайната ми с цялото семейство
Каза първо на баба която се оказа супер разбрана
Баба ми вика дъще страшно е синът ти да бъде наркоман
Или крадец
Или дилър
Или изнасилвач
Не се карай с него моля те моля те дъще това не е страшно
Това е просто любов
По-нататък дойде реда на останалите в семейството
Когато разбра един мой вуйчо той вика
Какво нещастие за семейството как може така
Само като си представя двама мъже в леглото и ми се повръща
Майка ми замълча
Баба ми замълча
Вуйчо ми си тръгна засрамен и понеже е истински мъж и нали
Истинските мъже не може да се извиняват и да признават която и да е
Грешна постъпка

Три години по-късно вуйчо ми бе осъден за трафик на кокаин
Лежа три години в затвора

Другият ми вуйчо не можа да се изкаже и да изрази мнението си по темата
Той почина преди да съм се родил от свръхдоза
Кокаин

III
Бях единайсти клас в час по физическо
Госпожата ни накара да тичаме из квартала и да следим неква карта
Оформихме групи
Аз попаднах в група заедно с готините батки
Виках си а бе сега кво ще правя с тия мачовци…
Тичахме спирахме почнахме да си говорим
Единият батка ми вика а бе марко може ли да те питам нещо
Да разбира се отговорих
Имаш ли си прятелка
Нямам приятелка но имам приятел
Неудобно мълчание пълна тишина
Минута по-късно другият батка наруши мълчанието вика ми
Може ли да те питам и аз нещо
Да отоговорих в очакване на тъпия въпрос дали съм мъжа или жената
Във връзката
Родителите ти знаят ли
Да отговорих
И как го приеха
Добре викам
Много се радвам бате отговори усмихнато батката
След което ме потупа одобрително по рамото
И продължихме да тичаме
Из работническия провинциален квартал
С карта в ръка

IV
Едно описателно стихотворение за андалусийската действителност

Не съдете и няма да бъдете съдени

Петък следобед
Часовете свършват и всички тръгваме от училище към домовете си
С една съученичка сме съседи и тръгваме заедно
Тя е голяма католичка и консервативно настроено момиче но тва мен не ме касае
Нали педалите сме широко скроени и толерантни хора
Кармен е горда католичка Вратът й надменно демонстрира броеницата
На андалусийска дева На кейса на телефона й дори има стикер с образа на въпросната дева
Дори носи дървена гривна с малки икони от тия евтините дето се продават в магазините
За едно евро Кармен е горда андалусийска католичка Парадираща католичка е тя
На кръстовище в южния провинциален испански град идва момента да си кажем чао
Обаче тя се замисля и ми вика чакай бе марко искам да те питам нещо
Дали би искал да се… да се таковаме
Смаян я поглеждам в очите и казвам не гей съм съжалявам след което кротко се усмихвам

Кармен е възмутена католичка и смутено забива поглед в тротоара докато изрича
Пресвета Дево Богородичке След което тържествено се прекръства и елегантно ме заебава

Кармен е запалена и възмутена католичка която много ама много
Я сърби

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.