Най-новото

На спасителите на Европа

Свято място празно не остава.

Очакваме обществено, подчертавам, обществено, а не партийно-правителствено обсъждане, какъв паметник да се постави на освободената от „каменния гост“ с автомата площадка.

Моето предложение е на героична Украйна, която спасява цяла Европа от путинизма.

Победата е близо!

В България неизвестното за известните много трудно става известно, а неизвестното за неизвестните – веднага става известно.

Редовият българин, дори критикуващ Режима у нас и в Русия само в кухнята, светкавично се превръща от безинтересна персона в оперативно интересен обект.

/Разбира се, една „сива мишка“ едва ли ще критикува точно това/.

Биографиите на тези „обективно интересни персони“ започват да се трупат на етажи по бюрата на отговорните лица в службите.

А техните агенти са навсякъде, и то изобщо не нелегално, тоест, уж нелегално, в частните фирми, но по силата на закон, наложен в последните години от управлението на Борисов и ко/терия/.

В България по закон от отдел на ДАНС се наблюдава Следствената служба и съдът.

Обикновено тези агенти са от отдела за вътрешна сигурност в самата ДАНС, който излъчва участниците в хибридните поръчки: за частни лица, но с интереси, представяни не като лични, а като държавни.

Но у нас почти целят свят на социалното е хибриден: в икономиката е същото – реалните собственици и хората, на чието име се водят фирми и компании, далеч не съвпадат.

В медиите ситуацията е особено нетърпима, защото те налагат частно-груповото като национален приоритет.

Липсата на конкуренция им развързва още повече ръцете, но зашива устите на журналистите.

Те са се отказали да формулират въпроси, които предварително са неглижирани като неподходящи по равнище на задаващия ги на важността им.

„Има кой да ги поставя, има кой да ги решава, а когато и едното, и другото липсват, значи, има защо – тук традиционно се поклаща глава и се сочи към тавана, и няма надежда. Тук е така“.

Най-малкото, което можем да направим, е да не слушаме тези мантри, които нямат място в календара на XXI век.

Нашата упоритост, нашите искове, нашата съпротива, не е сигурно, че ще сътворят чудеса, но че ще отместват стрелките в правилната за демократизацията посока, мога да се закълна.

От Народния театър трябва да се уволни съветофилията!

По тази логика неуважемият „господин директор“ може да посегне и на длъжността „главен драматург“ – а на нея в Народния театър са били Яворов и Лилиев.

Но Морфов също не е режисьор с ясна политическа позиция срещу Путиновия Режим, защото дълги години бе гостуващ режисьор в големи руски театри, и то след 2000-ата година, когато операция“ Наследник“ монтира задълго във върховната власт в РФ малкия човек с мания грандиоза от Пето управление на КГБ.

Но съветофилията е стара болест на Народния театър.

Главен драматург там например допреди няколко години бе потомственият съветофил Георги Борисов, а един от директорите му пък – вече покойният Павел Васев, бе на ръчно управление на руския олигарх Денис Ершов, също представил се в Господа без време, съпруг на руска субретка, който лобираше за постановки по пиеси на руския драматург Евгений Гришковец.

Няма ги Васев и Ершов, няма го и Гришковец.

Ще доживее ли сегашното поколение българи, ако перифразираме другаря Леонид Илич, до истински политически ангажиран спектакъл на сцената на Народния?

Например на някои пиеси от репертоара на разгромения със сила от Путин Театър док в Москва, който направи потресаващи по автентичност и сила постановки за политическите затворници на Кремъл и за големите протести на Блатния площад в Москва от 2011/2012 г.

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X