Има птици,
които ядат яйца
на кърлежи
и издават
пронизителни, сякаш непрестанни
звуци,
от които ти идва
да се гръмнеш,
а пък после ги виждаш
щастливи, възбудени,
смешно се клатушкат
в посоката на любимо
същество,
което тъкмо са надушили,
или как стоически
седят на слънце,
а цяло ято пиленца
се блъскат в тях
тромаво или нарочно,
и ги нападат с пискливи гласове,
а те спокойни,
издължили вратове,
само примигват от време на време,
като да бяха въплътили
някой духовен гуру…
И такива хора познавам,
точно като тях
как живяха тоя живот
на екстремни състояния,
хем неутешимо страдаха,
хем бяха способни
от най-малкото да изпадат
в екстаз,
сякаш божествена сила
ги бе претворила за миг
отново в деца.
Ах, как им завиждам
понякога,
аз, толкова резервиран,
всякога ми се струва,
че с доброто все и лошото
намирам,
макар и обратното да е
валидно,
умирам
за тоя техен
неподправен блясък,
знаейки, че никога това няма да съм
аз,
и не че искам,
а просто съзнавам
как целият яд,
който ме отвътре смущава
е само потиснатост
станала навик,
пропита във всяко действие
несигурност, страх,
чиято обратна страна е
дързост, отдаденост на
страшни контрасти,
наваксвам си
като един ден излезна
и почна да махам от лицата
на хората техните маски
и сам се отдам
на нудизъм,
или пък с червило и молив
излизам да ви покажа,
че джендърът няма значение
и нека в училище децата
да учат за третия пол
и мачизма
вместо да четат Вазов.
Ето, нали ви казах,
че съм краен, краен съм,
но не като птица
токачка,
която се тъпче с кърлежи
пък после, видиш ли
и тя носела в себе си
Буда!
Всички го носим,
ала вместо да ходиме боси
нахлузваме маски износени,
а как ми е писнало от идоли!
Колко е скучно днес
да слушаш за национални герои,
липсва чувството за хумор,
което 20 години по-рано
палеше автомобили наред
и ти обясняваха по телевизията
как става,
ала тогава бях малък,
залепен за полата на мама,
и за това сега съм хем
резервиран,
хем експлодирам,
но въпросът е в неподправеното
щастие –
да видиш един човек красив,
такъв, какъвто е,
и да се усмихнеш искрено,
макар и свенливо,
пък може после пак да завиждам
на екстровертите,
когато съм интровертен,
и на интровертите,
когато съм свиня,
а поезията е спукана гума
и аз презирам романтичните неща!
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X
