Мариян Гоцев – И времето летеше безметежно

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Cherni vrah

 

И времето летеше безметежно

Лев
Горещ като пещ
Под слънцето
На пътя

 

Говореха за 90 апартамента
Купени 95-та година
Жената изглеждаше
Парализирана
Коремът на мъжа
Висеше под късата
Фанелка

 

Люлин

Старият арабин
Реже горещите вълни
На газовия грил
Зад него
Изгрява
Слънцето
На ориента

 

Notre Dame la petite

Жената заварчик
Се отдръпва
За да мине
Трамваят

 

Хубава е некрасивата жена
Която се озъбва
За да диша
През устата
Си

 

Прах

Спокойната старост
На тънкото й тяло
Ръката потреперва

 

И времето летеше безметежно

Само да си казАла на това дете
От тука стАни
Там седнИ
Ще ме опознаеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Мариана Гъркова – Жилавостта е моето

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, I’ll meet you there 2

 

възможно
ли е
да останеш
себе си
така
притиснат
понесен по
мравчени пътеки
несмогнал
прескачането
им
Преяждане
в мечтаност
ще е
мравчено
жилавостта
е моето

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Империята на шимпанзетата

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, You never asked

 

Какво се случва във Варна

Ларус братовчедис
наедрял мутант току що закусил
с пица
мазна баничка
и котка
някъде там
морето се плиска тихо в триподите
а рибите в него мечтаят за аризона

 

Тежка порта
ограда зид
гараж кола
нямам
но днес
почетох малко
автобиографията
на Чарлс Дарвин
в кафенето
на научния музей

 

Повлияно

И аз едно време учех руски за шестици
и си писах с едно дете от Волгоград,
което ме молеше да му пратя маратонки.
Дете…
И учителката по руски която ни беше класна
ми преправи стихотворението,
за да го изрецитирам пред всички.
И други писаници мои ми преправяше
с червен химикал и със замах
но аз, разбира се, си го търсех
с моя ентусиазъм и желание да се харесам
Дете…

 

На Тина Търнър
„Какво общо има любовта с това“

Звездата носи докрай
името на палача си.
Блести със своя светлина,
която извира от черната дупка.
Сърцето търси покой,
но тялото помни
и продължава да удря.

 

Империята на шимпанзетата

Корпоративът е една стара приматна форма
на обществен ред.
Важно е с кого се пощиш.
Без пощене, няма съюз.
Без съюз, няма превъзходство.
За да те пощят е нужно да покажеш,
че си агресивен и безскрупулен.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Каролина Алмишева – С длан към боровинково небе

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Malashevtsi dragon

 

***
Мечта ме следва по петите,
подпалени по сипея на бъдещето.
Изкачвам безплодни висини,
пропадам в урви, напъпили с живот.
Преследвам полъха на последната целувка
с вкус на пръст и изцеление –
инстинкт, чутовна котва във гърдите.
Бездънна яма в слънчевия сплит.
Какво е една мечта?
Блед предмет, окъпан в поглед на дете?
Идея, пръскаща искри в еуфоричен ум?
Или сянката на необходимост,
грижливо отлагана?
Мечта ме следва по петите.
Дай й име,
аз нямам сили за това.
Сълзите ми текат нагоре.

 

С длан към боровинково небе
бръсвам зърнестия здрач.
Туловището на деня догаря,
саванът на нощта ще ме избави.
Искам да надникна във целувката,
да вкуся от мисълта ти за мен,
да пусна корени във възлеста прегръдка.
Мед и мляко във усмивката,
застинала в свенлива шепа.
Звезден купол над дома ми се рои.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Камелия Щерева – Ужасът

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Winter mood

 

 

Вятърът разсъблича
с пръстите на притчова твърдост –
безжалостна справедливост
на доказана истина,
студена, негостоприемна мъдрост –
абсолют- чудовище дълбоко вътре
в космическите мъглявини,
където се люпят същности,
загнездили всичките си елементи
в потенцията на водородни бъднини.
Там още не сме
и всичките ни има –
квантова суперпозиция на егото.
Без пищната клоунада
на атрибути и пособия
за притежание и себедопълване.
Повеят се вие
по вълните на стихийна естакада,
руши до скелет, глозга алчно…
Боли като самодостигане
с ожулени връхчета на пръстите,
драпали екстатично
по грапавините на световните прояви,
заблудени от нагона за намиране.
Въздухът е гола рана –
цяла вечност –
по ръба загнила е,
а ветровете ни убиват с нежност
и сурови липси за проспиване.
Предсмъртна целувка за лека нощ
всяка нощ…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Йорданка Рашкова – Каква е тази смърт

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, I’ll meet you there

 

Каква е тази смърт
Дето като изкусен жътвар
Обира с косата си
Най-хубавите класове
Най-добрите
Най-свидните
Най…
Отнема ги, безцеремонно
Без да ни пита
Нехае, какво причинява
Напомня, колко сме безсилни
срещу кръговрата
Ние сме следващите
До последно,
колекционираме белези

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Илеана Стоянова – Бог?

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, I’ll meet you there 5

 

Не може да има Бог
след Аушвиц и Украйна,
Мечът в името на Кръста,
без нито една причина за убиване
и с хиляди причини за любов.

Не може да има Бог,
да си изцапа ръцете
с толкова кръв;
да обрули на ябълката цветчетата
като детски души,
понесени от вихъра;
вместо да правят бебета
мъжете да отиват да убиват;
преди да се обръснат за пръв път
момчетата да целуват гроба.

Не може да има такъв баща безразличен
затова че историята се повтаря,
затова че някой убива дечица,
че Каин и Авел ужасно се мразят,
че птиците падат мъртви,
че рибите ги изхвърля морето,
че земята отваря огнена паст
да погълне къщи, мосто̀ве, човеци.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Иво Марков – На улицата аз съм едно стоящо под дъжда какво

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, People of Malashevtsi 1

 

И какво, ако се събудиш в балтона на скитника
от горещото лятно утро,
попаднал в сънищата на някой си бъм,
незнайно как и откъде, но все пак лежиш
на възглавница от старо радио
в шест сутринта,
пред портите на умиращата община,
сюрреалистично по български,
сивата брада и коса се усмихват сплъстено
на красивия глас от познатата мелодия:
„O, baby, do you know what that’s worth?
Heaven is a place on earth.“

 

На улицата аз съм едно стоящо под дъжда какво
и ако някоя кола не ме опръска с кална вода от локвите,
дори няма и да разбера, че съм какво,
няма да вдигна поглед към скъпите автомобили без лица,
та нали те вече мислят, те са сапиенсите,
а човеците вътре са интериор по избор на машините,
затова пък от съседната пейка чувам друго какво,
и то не какво да е какво, а надменно различно от моето,
едно беззъбо какво, изречено за последен път,
издиша го свитият в болестите си клошар
във фалшивия спектакъл на предсмъртната агония,
на която само аз съм зрител,
а смъртта така и не идва,
докато не види подобаващ артистизъм
и сякаш изпитвам някаква неудовлетвореност,
че съм забравен,
че аз не съм на неговото място.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Ivied – Добре

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Cherni vrah 2

 

концерта не е свършил
целувката не е сбогом
следва солото на ела
*
наричат прозата
езика
на змия е мисълта
древност лек познание отрова
*
купища на степите
безкрайни
с вятър
и ще отлетя
*
няма ръка
която на Земята
пак да сътвори
и в небесата
*
я попитайте някой художник
*
не питайте
може и да узнаете
вече остарели
току що родени
*
каква вечер
още една

 

добре
там назад ли е онова
което искаш да срещнеш
*
добре
там отпред ли е онова
което си оставил
*
добре
отстрани ли гледаме
всички отстояния които ни засягат
*
добре
отгоре ли е това
на което се надяваш
*
добре
отдолу ли извират
надеждите ти
*
добре
с теб ще се срещнем
на кръстопътя им

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Lost

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Behind closed eyes

 

Това настроение с перкусионната метрика

на карибски джаз ленив и разпуснат

изтърбушен от съдържание

като прогорената броня

на оная кола от близката автоморга

върху която е надраскано LOST

И възрастният господин поел на разходка

с метонимия на куцащия си крак

неумишлен агент на репресивни системи

интерфейс на древни сношения и убийци

импотентна сублимация с негативно либидо

в негативната солидарност

на конвулсивни следобеди

и мизерни епохи пометени

от анти-едиовски поколения

с едиповски манталитет

О как презираше словореда изтласкан

на поезия приключваща в шиболет

или с гръмките пръдни на анжамбмани

и свобода за холограмната свобода

на електронната мишка

в паноктикум като синоптикум

Либерална апология за слепи актьори

в симетрично незнание за пазара

избавление на душата от тъмни петна

упражнявайки правото на оголване

валидно само под дрехите

за воайорите на обществени тайни

и Погледът въобразен от теб

в полето на Другия е сляпо петно

като бекграунд на всяка картина

истините достъпни само като симптоми

в дисплей на фетишите заредени

с остатъчно наслаждение на перверзия

и на желания преди да бъдат кастрирани

в настройка обърната в разрез със себе си

Поетика на България анестезирана

от начин на производство

и несъзнаваното на машинни езици

Под паважа е плажът

на неясни влечения и дюни на други желания

които вече не те желаят

правейки невъзможно да станеш друг

Разпадът на един следобед

като функция на собственото му разгръщане

от азбучния конвертор на дебилно изкуство

в плен на корелата и на знака

несъвпадащ с успешен референт

на мизерна нещастливост

death work на езика в матрицата

на нечовешкото обкръжение

и дълбоката екология без природа

Субекти на калкулация

кукли на стойността

и водачи на майсторски класове

по офис посредственост

оптимизират корпоративната си езда

докато се спъват в ударението

на прокълнати поети

прокълнати

и едностранчиви бъ.лгарски задници

едностранчиви

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X