Категория: Поезия

Видях една жена,
леко плешива.
Скалпа и прозираше едва,
но много ми хареса.
Спрях я.
Спря и тя.
Аз – плешивата глава
и тя с глава оплешивяла.
– Аз и ти си имаме брада,
нека вървим двама по света!?

Ставам всяка сутрин рано, в осем без петнайсет.
С колата тръгвам винаги на време, точно в единайсет.
Сутрин паля първата цигара вдишвайки дълбоко
и без съмнение се мръщя на поредната житейска гадост.
В дванайсет и петнайсет всичко вече е наред.
Скици, кройки и конци чакат моята нагласа.
Отново паля цигара.
На обичайното място с обичайната ми весела компания
и на всичко отгоре съм почти сигурен – валеше дъжд.
В денят преди да дойдеш ти.
Запалих седмата цигара в два и тридесет.
Дори не забелязвам, когато съм в депресия.
Поддържам се с хапче за работният си ден
и наистина съзнателно се задълбочавам във нея.
В осем излизам – това е правило, няма изключение.
Имам навици още в края на училището ни.
Отново паля си цигара,
затварям щорите и всичко тук приключва за деня.
О да, сигурен съм, животът ми бе добър в обичайните си релси.
В денят преди да дойдеш ти.
Качих се на колата в десет и някъде по пътя спрях,
за да си купя малко китайска – доста огладнях.
Сигурен съм – вечерях гледайки нещо по БиТиВи.
Гледах филм по Дейвид Линч, който да, не съм гледал.
Лягам късно, това ми е режим създаден от преди.
Вземам си някаква книга във леглото по това време.
Чета си нещо старо,
по Оруел със чаша топъл чай.
Странно, но нямах чувството, че живея цял живот без цел.
В денят преди да дойдеш ти.
Загасям осветлението и потъвам в сън, сгушен в самотата си.
Дочувах по капчука капките на дъжда.
В денят преди да дойдеш ти.
по АВВА

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X