Ивайло Божинов, Just Go
Слизайки по стълбите (не по Duchamp)
Онзи ден
Видях
три бутилки – пластмасови контейнери
за бавна смърт
На вътрешната жилищна площадка,
складираща живи и непотребни растения,
в кооперацията в която живея
Сиво-бяла плесен, по крехките стъбълца,
на неразпознаваемият вид растения, е избила
Ухае на мъртвило и неясна злоба
Крехки полуживи растения
насадени в срязани малки пластмасови бутилки
500 мл. от минерална вода, с неясен произход
Наблъскани
едно до друго,
едно до друго,
едно до друго
Плътно
В околовръст, няма въздух,
само токсични изпарения
на умиращи целулозни клетъчни стени
Плътно затворени в три 10 литрови
бутилки-корпуси на магическото разложение;
вестители на смъртта;
прозрачни черепи на болни мозъци
Три захабена пластмасови съхранители на:
лоши думи
лоши миризми
лоши образи
Пластмасови обиталища на водни молекули
пазещи кодове-биологичен-фито живот
изсъхнал от многократно икономично използване
и пренасяне на задни седалки и багажник
на колата,
на съседите,
използвана, само за пренос
на празни бутилки-купена минерална вода
и пълни-безплатна минерална вода.
–
Без живот
Кооперация, без живот
Само частичният тих лай,
в друг апартамент
Стафордширският бултериер Бъги
показва доказателство за нормален живот
–
На площадката стоят наредени и зловещи
Три огромни пластмасови бутилки
с плътно затворени капачки
пълни с по-малки бутилки-пръст и крехки
спаружени растения с мухлясали стъбла
Няма кислород в корпусите на смъртта
Няма кислород по стълбите на сградата
Няма кислород в апартаментите на непознатите съкооператори
Съседите убиват растенията,
бавно и злокобно
Никой не им прави забележка
за развъждането на смъртта
Отворих капачките на пластмасовите катакомби
Въздухът на глупостта нахлу в умът ми
Оставих ги отворени, с надежда да оживеят
Въздухът на застояла злоба напълни ноздрите ми
На другият ден
ГОЛЕМИТЕ бутилки бяха затворени, отново
||||||||||||||||||||||||||||||||||
Така и не разбрах
–
Така и не успях да разбера
Как са успели да вкарат всички малки бутилки
Една до друга
Една до друга
Една до друга
през тесният отвор
?
Изправени и подредени
Една до друга
препарати на тлението
експонати на пожеланата смърт
Така и не разбрах
Защо продължавам да казвам –
Добро утро; Лека вечер; Здравей –
на носителите на смъртта?
Утре ще изхвърля цялата разруха
Къщата става все по-призрачна и прозрачно мътна
Стените не могат да прикриват
бавното изтление на смисъл
13 декември 2021
КОСМИЧЕСКИ НИШКИ – ГЕОМЕТРИЧНА СИМФОНИЯ – МРЕЖА ЗА ПТИЦИ
Сутрин
Студените нишки
оплитат крачетата на накацалите по перваза
птици –
сиви, черни, сиво-черни, черно-бели, мръсно бели
с множество
черни или бели петна,
приличат на космически обекти,
заснети от свръхчувствителния радиотелескоп
MeerKAT
в Южна Африка
Нито едно бягащо и гонещо животно
препълнено с петна не знае колко е
космически красиво и продължава да бяга.
Птиците по перваза не знаят
за тишината и ревът на прахообразната савана
и продължават да кълват хлебните прашинки
в градското пространство
на многообразните далечности
Светлина – прах – тъмнина
Птиците пристъпват елегантно, на забавен каданс
стържат по перваза
изграждат звукови мрежи – вълни
Присъединяват се към музикалните нишки
на ускоряващо-разширяваща се Вселена
Времето се ускорява, още повече,
а птиците продължават да кълват с острите си клонове – плътта на града
Елегантно извиват био-металните си корпуси-мрежа от невронни връзки
Не бързат – милисекунди нищо, милисекунди взрив
прахообразно се разпръскват и обратно форматират
Пулсират, непрестанно
Изграждат мрежата-повърхност от магнитни нишки
с дължина до 150 светлинни години
Абсолютно подредени – геометрия на неизвестна неразгадаема симфония, все още
Музикалните нишки може да проникнат през този прах
може да разкрие това, което оптичната светлина не може
MeerKAT, управляван от Южноафриканската радиоастрономическа обсерватория (SARAO), е един от най-модерните радиотелескопи в света и откакто започна работа през 2016 г., предава безпрецедентен поглед към галактическия център.
…
…
…
Птиците долитат
Спукат се мигновено и лежерно по спираловидна траектория
да кълват трохи-памет-частици материя
Птиците по перваз покриват чернобялата гама в различни проценти черно
Наблюдават, престъпват, разпределят и поглъщат всяла трохичка памет, останала
В очите на наблюдаващият, през замъглено стъкло
Разпасващ по-малко от 100 степени на черният цвят, а Сезан е използвал
Черен RGB цветен код = # 000000 = 0 * 65536 + 0 * 256 + 0 = (0,0,0)
Изваждам, за сравнение, диаграма с черни цветни кодове
| Цвят |
Име на цвета на HTML / CSS |
Шестнадесетичен код
#RRGGBB |
Десетичен код
(R, G, B) |
| |
черен |
# 000000 |
rgb (0,0,0) |
|
dimgray / dimgray |
# 696969 |
rgb (128 128 128) |
| |
тъмносиво / тъмносиво |
# A9A9A9 |
rgb (169,169,169 |
| |
сребро |
# C0C0C0 |
rgb (192 192 192) |
…
…
…
Птиците излитат/падат от перваза
Птиците ги няма
Тяхната сиво-черна енергия размества следобедното времето.
На масата стои телефон със заредена страница:
–
Обикновената материя и тъмната материя съставляват само 30% от критичната плътност – онова, което е необходимо, за да съществува Вселената.
Останалите 70% учените наричат тъмна енергия. Общата теория на относителността изисква допълнителните 70% да бъдат съставени от енергиен компонент с голямо отрицателно налягане.
–
Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя. Иначе казано, се приема, че във Вселената има нещо, което не се вижда с обикновени оптични и радиотелескопи или както и да било, но е с много голяма маса, която личи само по неговата гравитация.
–
Структура на тъмната материя
Въпреки че тъмна материя беше открита експериментално чрез ефекта на грав. леща, през 2006 г. много неща не са ясни. Учените провели експеримента DAMA/NaI заявиха, че са засекли тъмна материя минаваща през Земята – повечето учени останаха скептични към тези резултати заради негативните данни от други наблюдения (почти) несъвместими с DAMA експеримента, ако тъмната материя е изградена от неутралино.
Данни от различни източници – като галактически диаграми скорост-разстояние, гравитационни лещи, структурообразуване, отношението бариони-небариони в куповете, изобилието на галактическите купове, комбинирани с независими данни за барионната плътност – показват че 85%-90% от масата на Вселената не си взаимодейства с електромагнитни сили.
Постулирани са няколко вида тъмна материя:
o Барионна
o Небарионна която бива 3 вида:
o Гореща – частици с ултра-релативистки скорости
o Топла – частици с релативистка скорост
o Студена – не-релативистки частици
Горещата тъмна материя се състои от частици със скорости близки до светлинната. Знае се един представител на този клас неутриното. То има много малка маса, не взаимодейства нито електромагнитно, нито силно и затова е много, много трудно за засичане. То е идеален кандидат за тъмна материя, но експериментите показват, че обикновеното неутрино е само малка част от състава на горещата небарионна тъмна материя. Горещата тъмна материя не може да обясни как са се образували отделните галактики след Големия Взрив. Анизотропията на Реликтовото излъчване мерена от сателитите COBE и WMAP бидейки изключително малка – все пак показва, че частичките на материята са се „скупчвали“ при самото начало в много малки структури. Обаче бързо-движещи се частици не могат да се съберат заедно на такива малки мащаби, а по-скоро даже пречат на събирането на останалата материя. Така става ясно, че горещата тъмна материя въпреки че съществува във Вселената, е само част от играта.
–
Умният телефон предупреди,
процентите на нивото на батерията са ниски,
по-малко от 5%.
От другата стая се чува симфонична музика /20 век, Шьонберг
Една троха, по-тежка от другите падна от перваза и направи много дълбок белег/прорез в бетонната площадка
.
Трепенето на частиците се синхронизира
Звуците на птиците се синхронизираха
Дупката в бетона се отвори, още по-дълбока
Прахообразните частици от нея направиха струя – разместиха сгъстения въздух
Чу се трясък от счупено стъкло
Едно парче излетя
отряза едно краче на сива-черната птица, но тя излетя.
2 май 2022
ЕДИН СЛЕДОБЕД /
СИНИ И ЧЕРНИ ПТИЦИ ИЗЛИТАТ ОТ 8-МИЯТ ЕТАЖ НА БАЛКОН В МЛАДОСТ
(малка неделнична поема) на моя колега и приятел sensitive robot от арт група objectctart
Долепени, без пролука
за преминаване
на въздушни частници
Опасният балкон се превърна в наше обиталище-летящ обект
Приземяването ставаше трудно
Един път, след много летене
устата ни избълва суха пръст
със семена-зародиши
от които прораснаха филизи
и балкона се превърна във висящ геометричен обект,
сред клоните на дърво,
вкореняващо се много бързо
и направи възможно приземяването ни
в апартамента
Стаята се изпълни с птици
Сините се блъскаха неистово в стъклото, да излязат
Черните пробиваха стената
Екрана на компютъра трептеше
излъчващ синя светлина
превърнал се в мощен плазмен генератор на дигитално изкуство
Омаломощаващ всички други сетива,
желания и мисли, освен мечтата да живеем чрез и в изкуството
Ти продължи да седиш
и да пишеш код
Ти продължи да седиш
и създаваш друга реалност
Всичко у теб застина
Лицето ти избледня напълно
Всичката ти кръв изтече, през ръцете
и ти се трансформира в електронен магьосник
Само шумът на клавиатурата разпределяше милисекунди
Не ядяхме
Не спяхме
Не се движихме
Не усещахме
Не правихме нищо друго,
освен да мислим, говорим и правим електронно изкуство
Безвремието ни погълна, напълно
Нямаше думи
Нямаше движения
Нямаше мисли
Нямаше кислород
Нямаше нищо друго,
освен разрастващо се цифрово пространство
ТИШИНАТА
СЕ ПРЕЧУПИ
/
Ти мълчеше и обърна екрана на компютъра към мен
Аз извиках в екзалтация
– Невероятно! Ти си страхотен! Много ми харесва.
Много!
Много!
Много!
От кръглите пробивите в стените потече синя електронна плазма
Аз се изправих и попитах
– Кажи какво да направя за теб?
Само електромагнитните частици в стаята се сгъстиха, още повече
Аз успях да се освободя от синята плазма и попитах, отново
– Кажи какво искаш?
– Ще направя всичко за теб!
Синята плазма изпълни цялата стая и почна да изтича през балкона
Съседите, дори не разбраха как проникна в целият панелен блок,
от осмият до първия етаж, но спряха музиката с която живееха
Фасадата на блока заприлича на огромен син сървър
изграждащ и разпределящ желанията на всички в съседните блокове
Аз, отново казах
– Каквото поискаш ще направя за теб!
И замълчах
И се уплаших
И се вцепених
Лицето ти стана, още по бяло и прозрачно
През него виждах огромните кръгли процепи в стената
Успях да стана
Приближих се до теб и попитах
– Кажи какво да направя за теб?
Сега осъзнавам
Тогава бях напълно безтегловна, опиянена, отчуждена от себе си
и може би, не разбирах думите, които изговарях
Ти продължи да мълчиш
и продължи да създаваш електронна реалност
и бавно прокара пръсти през косите си,
превърнали се в дълги електростатични кабели
Тишината започна да става на тежка метална плоча
Почнах да усещам, по-силно, цялата ѝ тежест
Ръцете ми станаха тежки
Краката ми станаха тежки
Вратът ми натежа и се огъна
Главата ми натежа и се изпразни от всякакви мисли
Тялото ми стана тежко и се свлече на пода
Лежах, обвита в електронна синя плазма
Нямаше нищо друго, освен звук от клавиатура
Тишината ме завладя напълно
Безвремието погълна геометричният обект-стая,
сред клоните на дървото
и времето спря
за повече от 23 години
В началото на тази времева пауза,
ти ми каза твоят премълчан отговор,
тогава в стаята, обвита от синя плазма
А аз, не го предполагах ( каква неадекватност )
и се ядосах
и само казах
– Какъв мръсник и циник си?
– Как можа да изречеш това!
и се разсмях
и замълчах
А всъщност се уплаших
от себе си
И продължавам да се плаша
Периодично и систематично, през 5 години
се опитваме
да възстановим пролуките в електронната мрежа в която живеем.
Безуспешно…
7 май, 2021
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543Xкол
