Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
ИЗКАЧВАНЕ И СЛИЗАНЕ ПО СТЪЛБИТЕ
НА ЕДНА ОБИЧАНА СГРАДА
/Поема в три пресечки/
1/УЛИЦА В КВАРТАЛА
Улични разместени плочки
Дупки
Процепи в друга реалност
–
Развяваща се жена в парфюмен облак
Жената в синьо-бяла, развята,
разделена на парчета рокля трепти
върви – лети
по тротоара – разбит на множество парчета
срещу мен
Разминах се с огромна скорост
влязох в омайващо познат, любим парфюмен облак
– тиха ударна вълна
–––––––
– SHISEIDO ZEN –
–––- –––-
–––- –––-
–––––––
–––––––
Преминах цялото пространство, потопена в аромата
завих и спрях
застанаха за минута и почнах да се качвам
по стълбите на сградата в която винаги живея
влизам и излизам
въздуха изгражда форма-памет
реално-нереално
2 / АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ – УАСГ
Стягане на сърдечният мускул, периодично
Все по-зачестяващо напрежение по връхчета
на мускулните влакна
Загуба на вестибуларна ориентация – степен на повдигане и спускане
Подтиснато екзалтираща емоция
Напрегнато усещане – допира от повърхността на пода
и неговото разтваряне, разпределяне, разпръсване
Визуална възбуда-памет обхваща всяка невронна връзка,
целостта на клетките е неустойчива,
целостта на формата е неустойчива
целостта на спомена се разпада на множество образи:
– преди стълбите
– преди асансьора
– пред огледалото в асансьора
– затваряне и отваряне на врата
– излизане на терасата над града
– влизане и излизане
– студентска учебна стая и дървени чинове
– отваряне и затваряне
– тераса над града
– сглобяване и разглобяване на времеви частици
Времето на спомена
течността изтича бавно
много бавно
много бавно се разхождам на първият етаж, за временни изложби
Дишането е учестено
гърлото е препълнено със затворени думи – почват да пада, изпадат, бавно
бавно
много бавно
пулса се ускорява
Потта по дланите и торса прави улей по тялото
вратът ми изтръпва от силно главозамайване
очите и носа са отвори на прозрачни водни потоци
Загубвам равновесие
краката ми са мокри и тежки
водата прелива цялото пространство,
пълно с хаотично движещи се
вертикално изтъняващи хора
силуети на хора
пречупени през стъклата многомерни отражения
Повдигам единият си крак и твърдата повърхност
ме изтласка силно
нагоре
преодолявам всичките 31 стъпала за една милисекунда и гледката се сменя
дишането се учестява
гърлото ми се препълва от бетонна маса
Леко замайване
и повръщам
парчета бетон
и продължавам
-.=..=
3 /парфюм
БЕТОНЕН КУБ
=
СТЪКЛЕН КУБ
ПАРФЮМНО ЦВЕТЕ
–
SHISEIDO ZEN
ВСИЧКИ СЕТИВА СА ПРЕВЗЕТИ
НЕ МОГА ДА ДИШАМ
НЕ МОГА ДА СЕ ДВИЖА
НЕ МОГА ДА ГОВОРЯ
НЕ МОГА ДА УСЕЩАМ,
друго, освен аромата на парфюм и архитектура
7 – 17 юни 2022
Ваня Вълкова
vv фотография от изложба в УНСГ, 2022.
СЪРЦЕТО – ЦЕНТЪР НА КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА
Понякога
ми е тъжно или енергията на сърдечния мускул
прекосява границата на възможното понасяне от
био инфраструктурната мрежа – кръвоносна система вени – артерии
кръвта нахлува по-силно и по-бързо
Отварям врата и излизам,
навън
Артериите на града са по-устойчиви
9 юни 2022
21 ГОДИНИ БЕЗВРЕМИЕ
Птицата завъртя глава
на повече от 110 градуса и ме фиксира
Времето спря
Европейската сврака (Pica pica), черно-бяла пристъпва ситно леко по разровена кафява пръст в градината до МОЛА Скулптурните композиции от варовик-трайни белези от времето на соца са безкрайно отдалечени, за да изградят преградно пространство на затишие и пазва – време
Птицата го прави
Сутринта въздуха е по разрязващ грубо
корубата – естествена кожа – черно кожено яке
моето външно пространство
в което се придвижвам скрита,
през потока спомени-време
Да живееш в паралелни реалности
е равносилно на пълна стая с адреналинови батерии
Всеки момент ще избухнат – непосилна емоционална
степен на тъгата
по загуба
A времето
изтича и се втечнява в нова форма
Моите стъпки са успоредни на малките птичи крачета
Да живеещ в пролука от завърнало се време е непосилно
Аз живея е паралелна реалност
21-25 години, назад
не мога да предвидя степента
на отдалеченост и приближеност
до движенето в което ще излитам
успоредно
с птицата с чернобели крила
5 май 2022
MAZDA-шоурум
Сутринта
Извървях студената улична права
След пресечката завих надолу,
към Южния парк
Очите ми се срещнаха
с една спокойно излежаваща се чернонобяла,
млада котка–пухена възглавница от нерви
Прекосих
Колите спряха
Аз измерих бавно остатъка от време,
много бавно продължих,
покрай MAZDA-шоурум
В ярко осветената витрина,
две фигури се спряха
Прилепиха уста, ухо, очи
многопрофилната равнина-лице се прилепи
и сля със стъклото
Две фигури
на застаряващи жена и мъж,
напълно неприложими към рекламата
,,Новото начало почва тук, качете не се на MAZDA“
Преминах покрай тях
Колите продължиха да прекосяват време
16 февруари 2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X