Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

Седя под изсъхнала бяла бреза
Чакам да ме уволнят
Изсъхнала бяла бреза
Разперила
Сухи клечки над мен

Опърпани гълъби-клошари
Ходят лягат на шарена
Сянка
До мен

Акитата им са навред
пролетни цветя
Жалки пернати нещастници
Които се ухажват
Не им дреме
Че са осакатени
Мръсни

И на Господ не му дреме
Негови са си
Опърпаните гълъби клошари
И сухата бреза
И аз,
Която чакам да ме уволнят
Изсъхнала и сива
И гукаща любовно

Какъв фарс
Какъв нелеп живот
И Ти търпиш-
– НЕ –
Обичаш ни такива
оръфани и безформени
Самотници
И скитници
Във фантазийната нереалност
В грозотията непоносима
Все още живи
Оцеляващи
Деца на радост безумна
на надежда наземна
Разпалки за огъня на Твоето величие

20 юли 2022

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.