Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022
Седя под изсъхнала бяла бреза
Чакам да ме уволнят
Изсъхнала бяла бреза
Разперила
Сухи клечки над мен
Опърпани гълъби-клошари
Ходят лягат на шарена
Сянка
До мен
Акитата им са навред
пролетни цветя
Жалки пернати нещастници
Които се ухажват
Не им дреме
Че са осакатени
Мръсни
И на Господ не му дреме
Негови са си
Опърпаните гълъби клошари
И сухата бреза
И аз,
Която чакам да ме уволнят
Изсъхнала и сива
И гукаща любовно
Какъв фарс
Какъв нелеп живот
И Ти търпиш-
– НЕ –
Обичаш ни такива
оръфани и безформени
Самотници
И скитници
Във фантазийната нереалност
В грозотията непоносима
Все още живи
Оцеляващи
Деца на радост безумна
на надежда наземна
Разпалки за огъня на Твоето величие
20 юли 2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X