Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 4. 2009, 120 х 150 cm, маслени бои, платно
Мит за привързаност
Когато Ха̀дес разбрал,
че обича това момиче
за нея създал дубликат на цялата земя,
точно същата, до последна полянка,
само добавил брачно легло.
Всичко същото, даже слънчева светлина,
защото трудно ще бъде за младо момиче
да премине бързо от ярко огрявания свят
в пълната тъмнина.
Постепенно, помислил,
ще си прибавя нощта,
първо както сенките
от пърхащи листа.
После луна, после звезди.
После нито луна, нито звезди.
Ще остави Персефо̀на да свиква с това.
В края на краищата, мислел си,
ще привикне.
Дубликат на земята
и ще има любов в добавка.
А нима всички не искат любов?
Търпеливо той чакал дълги години
и строил този свят, наблюдавал
Персефо̀на как тича по поляната
Персефо̀на как поглъща ароматите
как обожава да изпробва всичко на вкус.
Трябва й само апетит, мислел си,
за да има всичко.
Нима не иска всеки
да усеща през нощта
тялото любимо като компас или звезда,
да чува тихото дихание, което казва:
„Жив съм!” и
ти си жив тогава, щом си ме чул,
и ти си тук със мене.
И ако във съня единият неволно се обърне,
обръща се и другият –
това е чувствал
господарят на тъмата,
преглеждайки света,
създаден тук за Персефо̀на.
Дори не му минавало през ум
че вече няма аромати,
със сигурност тук вече няма никаква храна.
Чувство за вина и ужас?
Страх от сексуални ласки?
Не можел той да си представи;
любовникът не си представя никога това.
Мечтаел и не можел да реши как да нарече
това противно място.
Първо: „Новият ад”.
После: „Райската градина”.
Решил накрая да го кръсти
„Персефо̀нината девственост”.
Мека светлина се спуска
над ливадата
и над брачното им ложе. Взел я
във обятията си.
Искал да й каже: ” Аз те обичам
и с нищо няма да ти навредя!”
но си помислил
как безсрамно лъже и накрая казал:
„Ти си мъртва, нищо няма да те нарани!”,
по-обещаващо начало му се струвало –
а и по-истинско.
Мъката на Цирцея
Накрая известих за себе си
жена ти, както богиня
би го сторила във собствен дом
в Ита̀ка, глас
без тяло: и тя
внезапно се откъсна
от тъкачния си стан,
главата й се завъртя
надясно и наляво
макар и безнадеждно, разбира се,
да проследи звука до който и да е
по-обективен източник: съмнявам се
че тя ще се завърне да тъче
с това, което вече знае. Видиш
ли я пак така объркана, кажи й ти за нас! –
ето как една богиня се сбогува:
ако аз съм в главата й винаги
то ще бъда в живота ви завинаги.
Превод от английски Илеана Стоянова
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
